Да спасим сърцето на София!

Николина Гуляшка

Защо проектът за нова сграда

на Националната художествена

академия прилича на гара

в сърцето на столицата

Проблемът на Националната художествена академия е, че все няма пари да довърши сградите си, проектирани от арх. Смирнов. В зората на ХХ век видният архитект спечелва международния конкурс и участва в изработването на цялостната концепция за площад “Св.Александър Невски”, защото строителството на академията предхожда дори това на храма. Строежът започва със северното крило на ул. “Оборище”, в което се помещават ателиетата, след това е построена красивата югоизточна сграда на ректората към ул. “Шипка”. Арх. Смирнов запазва в проекта си единствената съществувала на терена сградичка, която днес е изложбена галерия, като я инкорпорира в комплекса. През 30-те години на миналия век все още стърчат изоставените основи на недовършената част на художественото училище - югозападният ъгъл към “Шипка” и цялото крило оттам до северната сграда, т.е. лицето на академията към площад “Св. Александър Невски”. По времето на социализма също не се стига до довършването й, но пък е възстановена съседната, унищожена от бомбардировките постройка, в която се е помещавала бившата Държавна печатница. При проектирането арх. Никола Николов запазва стилистиката на съществувалата сграда и я адаптира към нуждите на Музея за чуждестранно изкуство, чийто дом тя става.

През различни години на миналия век в тази част на София се дострояват сградите и на Народното събрание, и на БАН. Архитектите винаги хармонизират новото със съществуващото, така че кръпки няма. Най-яркият пример в района е сградата на Софийския университет, която на няколко етапа в продължение на повече от половин век получава нови крила, но винаги хармонични с общата стилистика. Затова и днес цялата сграда на университета е толкова внушителна и красива и неслучайно е една от най-представителните столични забележителности.

Чудно е защо същият принцип не е спазен и в случая с Художествената академия? Проектът на арх. Смирнов само е трябвало да бъде адаптиран към новите изисквания на разрасналото се Висше рисувално училище, но ръководството на академията не е постъпило така. През 2005 г. е обявило конкурс за нова сграда. И ако резултатът беше такъв, че да кара софиянци да се чувстват горди от новата придобивка за града, вероятно всички заинтересовани щяха да са доволни. Но спечелилият конкурса проект не се харесва на обществеността, нарекоха го “гарата” и възбуди отрицателни реакции.

Конкурсът

Обявен набързо по чл. 15, ал. 2, т. 7 с награден фонд 20 000 лв., за да мине като малка обществена поръчка, конкурсът е приключил с единодушното гласуване на журито в полза на проекта на уважавания Стефан Добрев, който се утвърждава като архитект в Париж. В заданието присъства клауза, че Академията се задължава да влезе в договорни отношения с първопремирания на конкурса автор, който след това да изпълни цялостния инженерно-архитектурен проект. Вече бяха преведени на изпълнителя 2 млн. лева, за да се изработят съответните проекти за 20 000 кв. м разгъната строителна площ. Инженерите сами могат да изчислят стойността. Но ако приложим познатите схеми, вероятно те ще получат традиционните си хонорари, а остатъкът ще отиде за комисионни?

Пирамида в Париж

Няма да умуваме за Бобур и Пирамидата в Париж, защото паралелът би бил подходящ, само ако разполагахме с всичката останала архитектура на френската столица. А от първостроителите на София ние имаме само този площад - “Св. Александър Невски”, който е запазил характера на онази епоха. При това вече си имаме Бобур - Гранд хотел “София” до Народния театър, и Пирамидата - една стъклена сграда на ул. “Московска”. Не е имало обществени дискусии за въпросните “експериментални революционни” сгради. По същия начин щеше да мине и проектът за нов дом на НХА. Но предрешаването на този въпрос засяга всички нас - отношението ни към този кът на столицата, който доц. Пламен Вълчев нарича Акропола на София.

Парите за строителство

Има все пак нещо, което е наклонило везните в полза на обявяването на конкурс за нов проект - парите за строителството. Лесно могат да бъдат извити ръцете на ръководството на

академията, ако трябва да направи компромис, за да получи нужните за изграждането средства - от фондове, в името на осигуряване офиси за евродепутатите. Ректорът проф. Йонов пророни в едно телевизионно предаване, че става дума за няколко офиси или апартаменти. Колко точно, не поясни. Не той дължи отговора - няма ли място за тях в двете сгради на Народното събрание. Ректорът практично се е възползвал от възможността да увеличи територията на академията, приемайки компромиса, че ще трябва да отдаде част от сградата за други функции. Изглежда разумно. Но не му прави чест да твърди, че проектът решава въпроса със събирането на 18-те специалности, които се изучават в НХА и сега са разхвърляни из цялата столица, защото това не отговаря на истината. При това под новата сграда ще има гараж за 200 коли, което със сигурност ще удовлетвори също други нужди, например на депутати, защото академията не се нуждае от такъв паркинг, а са й нужни ателиета и кабинети, част от които могат да бъдат ситуирани и в подземното пространство. Обединението на старо и ново в спечелилия проект се постига чрез модерна козирка, която покрива съществуващите сгради и ще смачка визуално отстоящата само на 15-и на метра сграда на Народното събрание. В тази козирка ще има ресторант. Всъщност най-обидното е, че духовността на това място ще бъде похлупена от заведение за хранене. При това ресторантът със сигурност няма да е придобивка за студентите.

Доц. Пламен Вълчев, преподавател в НХА:

Мястото е много апетитно

Ръководството на НХА не сметна за необходимо да уведоми колегията, че сключва подобна капитална сделка. Искам да припомня, че и един квадратен метър от прилежащите ни терени не може да бъде отдаден дори под наем, ако липсва решение на Академичния съвет. Дали наистина ректорът е пропуснал да сподели с върховния работещ академичен орган и този “незначителен” факт, или това е продължение на сценария, при който конкурсното жури впечатли плуралистичната общественост с поразителното си единодушие? Не знам. Но знам, че с подобен акт на съсобственост се увенчават десетилетните попълзновения на държавната администрация да стъпи на този терен, а това неминуемо води до нашето изтласкване.

Убеден съм, че двете сгради на Националната художествена академия трябва да бъдат защитени като паметници на културата с национално значение. Нали имаме и специален национален институт, който е длъжен да ги защити?

в. “Куриер”, 6 март 2007 година