Който плаща, той поръчва музиката
Арх. Венета ДИМЧЕВА
Нова сграда на НХА -
национална идентичност или
групови корпоративни интереси
Архитектурни шедьоври - сградата на Народното събрание, Светия синод, Черквата “Света София”, Паметникът на Незнайния воин, Галерията за чуждестранно изкуство, Националната художествена академия създават архитектурната рамка на площад “Александър Невски” и му придават неповторима красота и величие.
Многозначителен е фактът, че президентът на Република България и министър-председа
телят избраха площад “Александър Невски” за място, на което да посрещнат високия гост на България - президента на САЩ. Този избор показва, че двамата държавници считат, че това е най-представителното и емблематично място на столицата. Художници, скулптори, архитекти и изкуствоведи го нарекоха духовен център на столицата, великолепен архитектурен ансамбъл, исторически символ на националната ни и православна идентичност.
Проектът за предстоящото разширение на НХА предизвика остри разногласия сред специалистите - художници, архитекти, интелектуалци. Накратко, дискутираната тема се появи с обявяването и провеждането на национален конкурс за новата сграда (разширение) на НХА. Премиран беше проектът на арх. Ст. Добрев. Проведе се обществено обсъждане по сценарий. Отпуснати бяха изключителни средства за проектиране, приета беше грандиозна сума за реализация на проекта. Работата на организаторите на тази процедура завърши - “всичко хубаво и на добър час”.
Но не стана така - сега в медийно затъмнение и непрозрачност в действията по този въпрос на три министерства (на културата, на финансите и на регионалното развитие и благо-устройството), далеч от погледа на софийската общественост, тече яростна и неравностойна дискусия между преподаватели от НХА, членове на журито, главния архитект на София и видни архитекти, художници и интелектуалци.
Защо “яростна…”? Защото позициите на дискутиращите са толкова противоположни, че място за компромис очевидно няма. Въпросът е да се приеме ли и реализира проектът на арх. Ст. Добрев и с това да се изменят до неузнаваемост (на практика - да се унищожат) духовният център на София и архитектурният ансамбъл на площад “Александър Невски”, да се изгради ли на това място модернистичен мастодонт със съдържание на бизнессграда - с офиси, кафенета, ресторанти, гаражи за 500 (?) коли и с далеч недостатъчни по брой и големина кабинети и учебни зали за студентите от НХА или да се пристъпи към търсене на друго решение на тази сложна градоустройствена и архитектурна проблематика, решение на друго творческо и професионално равнище, решение с една много деликатна намеса в съществуващата архитектурна и градоустройствена среда и едно много по-уважително отношение към таланта на нейните създатели.
Защо “неравностойна …”? Защото страната в дискусията, защитаваща премирания проект за разширение на НХА (на практика - бизнессграда), разполага с изключителни финансови (при това - държавни) ресурси и може да защити всички свой бизнес- и други интереси. Другата страна - видни архитекти, художници и интелек-туалци, защитаваща достойни национални, граждански и професионални позиции, разполага с безспорно морално право, но само с това. Който плаща, той поръчва музиката.
Не третирам в писмото си като архитект градоустройствената и архитектурна несъстоятелност на премирания проект. Тя точно и компетентно е обяснена в публикуваните във вашия вестник мнения на уважавани наши колеги.
Не третирам и въпроса за баснословния проектантски хонорар (два милиона лева), нито стойността за изграждане на проектираната грандиозна, но чужда на архитектурната среда сграда. Жалкото е, че тези пари ще плати бедна България.
Същността на посочената дискусия в крайна сметка се свежда до главния въпрос на нашето време - национална и православна идентичност или групови и корпоративни интереси?
Не е задължително човек да е специалист, достатъчно е да е българин, за да отговори вярно на този въпрос.
в. “Арх&Aрт борса”, бр. 34/2007 година