“Хроника на поругаваната памет”
Сборник от статии 2007 - 2008
ПРЕДГОВОР
Тази книга беше събрана, за да покаже един непонятен за европейското мислене, изстрадан процес, който в отсъствието на държавническа ангажираност продължава в посока на поругаване паметта на първостроителите. Сградата на Художествената академия е неразривно свързана в смислова хармония с облика на християнския храм и прилежащото пространство – най-познаваемата емблема, представяща България пред света. Построена в резултат на международен конкурс през 1906 г. по проект на арх. Александър Смирнов, сградата на Художествената академия е съществена част от сътворения за тази изконна шепа българска земя градоустройствен план. Продължавайки възрожденската линия на предците си, през 80-те години на миналия век именитият наш арх. Никола Николов, защитавайки предано „занаята”, категорично на висок глас заявява и предаността си към историята, към нацията. Към всичко онова, което той привнася в наричаното от него „плато”, най-значими са проектите на двете основни сгради от контура на площада, в чието равновесие е търсена ролята на онези две рамена, у които се излива величественият силует на храма, и обратно, към него се връща усещането за устойчивост, за непоклатимост. Проектът за тези две сгради на реконструираната и реализираната в галерия някогашна Държавна печатница и адаптираната към нея сграда на Художествената академия, официално не са бламирани.
Днес един обикновен проект, плод на един ведомствен конкурс, но за едно съвсем не обикновено място в столицата ни, предизвиква основателна тревога. Конкурсът от 2005 г. за разширение и реконструкция на сградата на НХА, фиктивно проведен под патронажа на президента на България, завършва с първа награда. Награда, единодушно присъдена от ректора на Националната художествена академия – селекционер на журито, от председателя на Съюза на архитектите в България, председателстващ и журито, от Съюза на българските художници, от Националния институт за паметниците на културата, от Камарата на архитектите в България, от президентството, от Министерството на образованието и науката, от Софийската община и от ИКОМОС. Конкурсната програма – дело на ректора на НХА, на СО, на САБ, КАБ и НИПК, възбужда онова обществено обсъждане, състояло се на 14 декември 2004, което, макар и останало като единствено и с твърде скромни мащаби и като времетраене, и като активност, ще даде основание и с днешна дата организаторите на конкурса да твърдят, че всичко е плод на широк обществен дебат.
Видът на номинирания проект предизвиква основателна негативна реакция и дискусията действително се разраства. И както обикновено се случва у нас, последва медийно затъмнение. Всеки, дръзнал да изкаже мнение „против”, бива обиждан и заклеймен. Предизвиканите питания в Народното събрание завършват с уклончиви отговори и обратни нападки. Държавните институции, вкарвани в сложни колизии от получаваните сигнали, най-често остават без отговор. Спонтанно сформиралите се подписки, набиращи се в различни електронни форуми и сайтове мнения, не трогват овластените.
Поради нередности в провеждането на самия конкурс, с неохота констатирани от Агенцията за обществени поръчки и от Агенцията за държавна финансова инспекция, ръководството на НХА беше принудено на 28 януари 2008 да анулира договора с арх. Добрев. На ректора бяха наложени парични санкции, а по силата на споразумението между страните Добрев се задължаваше да възстанови в шестмесечен срок неправомерно изплатените му над 600 000 лева. Разбира се, нищо подобно не се случи. Вместо това на 27.03.2008 ректорът откри нова процедура за възлагане на обществена поръчка. Привидната законова форма е договаряне без обявление, в резултат на която, отнемайки правата на всички класирали се, както е по закон, ректорът кани единствено първопремирания в предишния конкурс, и на 19.11.2008 сключва отново с него договор за същата нереална сума от 2 000 000 лв. Сроковете на този договор текат и в момента. Формално процедурата е започнала отново.
Ако имаше държавническо мислене, би трябвало да се спре прахосването на тези средства и държавата или Столичната община – а не НХА, да обяви нов архитектурен конкурс за сграда на Художествената академия, като адаптацията на оригиналния проект на арх. А. Смирнов бъде задължителна, за да спазят параметрите на застрояване и се завърши историческата рамка на площад „А. Невски”. Оскверняването на акропола на София – площад „Св. Александър Невски”, става все по-реално. А сградите на Храма „Св. А. Невски”, на Народното събрание, Художествената академия, Синодалната палата, БАН, Софийския университет, обединени от стила на времето, в което са създадени и превърнали се в емоционални символи за всеки българин или посетил столицата ни чужденец, са под угрозата да бъдат безвъзвратно обезличени.
Този проект предизвиква много въпроси, сериозно недоволство във всички среди, в граждани от цялата страна, и конфликти, стигащи до драстични изяви в гилдиите на художниците и архитектите. Одобрението му не се приема от голямо мнозинство дейци на културата, както и от граждани, които дават подписите си и искат обяснение. Има още една причина този проект да не може (да не трябва) да бъде реализиран на това място. Точно тук отдолу се намира некрополът на старата Сердика - любимия град на Константин Велики. Археолозите очакват сензационни находки, които ще обогатят науката. Реализиран, проектът ще ги унищожи завинаги, както центърът на същата Сердика по времето на комунизма остана под Партийния дом. Но нали днес сме демократична европейска страна? Нали всеки гражданин трябва да има право да спаси истината, която вижда. Все още някои понасят наказания за смелостта да показват истините, но вярваме, че в бъдещето ни в европейската общност духовните ценности за един народ ще бъдат на по-висок пиедестал от личните интереси на когото и да било.
Съграждани, не оставайте безразлични към случващото се днес посегателство, което може да ни коства идентичността в бъдеще.
Гражданско сдружение
„Художествената академия в духа на първостроителите”