Още един глас срещу модела…
Още един глас срещу модела
“Модернизация на площад “Св. Александър Невски”
Арх. Иван ДУНЕВ
Следя с интерес и тревога дискусията по конкурса за разширение (по-скоро нова сграда) на Националната художествена академия. Проблемът е сериозен и по него може да се говори много в различни аспекти, но ще се огранича върху по-същественото.
Винаги съм харесвал сградат на НХА - ярко индивидуална, артистична - едно неоценимо архитектурно бижу. Ако някой се дразни от червения цвят, бих възприел сградата и в друга цветова трактовка, без това да промени възхищението ми към откровено изразената й функция на академия за подготовка на художници и скулптори.
Непогрешима и непреходна е диалектическата формулировка: “Битието определя съзнанието”.
Кое ръководство, в случая академично, не би приело съблазнителните предложения за:
1. Нова сграда на НХА (”разширение” е само заглавна, а не същностна дума), в която да се провежда пълноценно обучение на всички студенти по всички специалности;
2. Включване в обема на сградата на офиси, изложбени зали, ресторанти, складове, подземен гараж, които при това местоположение са златна мина и ще компенсират символичната държавна субсидия, която едва ли е достатъчна дори за подобаващи заплати на преподаватели и обслужващ състав на академията;
3. Много бързо започване и завършване на строителството.
Но “нещо” се дава срещу “друго нещо”. Това “друго нещо” (скритият компромис на ръковоството на НХА) засега остава в сферата на догадките, но ще се разкрие, ако първопремираният проект се реализира, а това би отнело от короната на Света София един голям бисер.
Не бих се съгласил с мненията, че проектът на арх. Добрев приличал на автогара. Моето скромно виждане е, че не само неговият, но и много от другите представени проекти биха могли да бъдат с други функции, но не и с функцията на представителна сграда на НХА. Такава сграда трябва да бъде като неповторимо живописно платно, със свой стил (в никакъв случай космополитен), със свое специфично излъчване - да се възприема като храм на изкуството.
Ако изключим завоалираните интереси на определени управленчески среди и на пряко заинтересованото ръководство на НХА, искащи бързо и радикално започване на строителството без реално съобразяване с исторически създадената застроителна среда от паметници на културата, всеки непредубеден гражданин, особено гражданинът на София, ще хареса и одобри сграда в стила на съществуващата.
Основателно е твърдението на арх. Добрев, че по архитектурните скици на арх. Смирнов не може да се извърши строителство. Град-ските условия и нужди са коренно различни от тези преди един век, но това не значи, че трябва да се захвърли оригиналната и високохудожествена архитектура на арх. Смирнов и да се замени с “модерна” архитектура”. Уверен съм, че всеки участник в конкурса с утвърдените си професионализъм и творчески потенциал, би могъл да създаде и проект с друга визия, хармонираща на стилната линия на първопроекта на арх. Смирнов, и такава разработка би се възприела положително от всеки, зачитащ приемствеността. След такава разработка вече ще може и да се строи.
Убеден съм, че всички протестни гласове, подписка и статии ще останат “глас в пустиня”. Затова предлагам да се потърси компетентна, авторитетна и независима помощ отвън.
Ако има работещо гражданско общество (юридическо лице) за запазване същността на сградата на НХА (на база цялостния проект на арх. Смирнов и на силуетните проучвания на арх. Н. Николов), да се обърне за съдейстиве към Комисариата за запазване на световното културно наследство - ЕС и към ИКОМОС.
Тъжно (ако не трагично) е да занимаваме външни инстанции с наши вътрешни проблеми, по които решаващите български институции имат предубедено становище и не могат да бъдат арбитри, вкл. Президентството. Докога трябва да търсим помощ и очакваме наставления отвън как да си опазим архитектурното и културно наследство?
Едно съдебно оспорване на законността на конкурса също би помогнало за забавяне на изпълнението на модела “Модернизация на пл. “Александър Невски” и за провеждането на ефективни ответни мерки.
Не трябва да губим възможност за финансиране от ЕС, но не на всяка цена, а цената в случая е загуба на национална идентичност.
С благодарност към редакцията за решителните действия по казуса “Нова сграда на НХА”.
в. “Арх&Aрт борса”, бр. 20/2008 година