Да спасим сърцето на София!

Иван КАРАДЖОВ

В края на студентските ми години един приличен изложбен салон престана да съществува в културната топография на София. Става дума за някогашната сладкарница “Цар Освободител”, в която през 70-те години на ХХ век се уреждаха художествени изложби. Няма спор, че като архи-тектура сградата не значеше нищо, но тези, кои-то допуснаха тя да изчезне, не можаха да понесат не архитектурата й, а културната й история.

На това място сега има прилична градинка - оскъдна компенсация за едно неприлично деяние.

Изкуствоведът Кирил Кръстев определи сладкарница “Цар Освободител” като “жив пантеон на видните ни творци през първата половина на ХХ век” и често е споделял, че в тази градинка отдих и спокойствие не би намерил.

Есента на 2006 г. в подготовката на честването на 110 години от основаването на Рисувалното училище, прераснало по-късно в Художествена академия, се заговори за построяване на нова модерна сграда за Художествената академия. Тази сграда ще се ситуира в сега същест-вуващия парцел, по-точно в неговата северозападна половина, където сега са учебните ателиета по живопис, скулптура и графика. Но в тази сграда, освен учебни ателиета за студентите, ще се помещават хора и дейности, нямащи нищо общо с учебния процес, нещо, което буди недоумение. Но смущаващото за мен е друго. Още в началото на миналия век е проведен конкурс за проектиране на сграда за Художественото училище. На първо място е отличен

състава на журито, ще спомена само двама - професорите Мърквичка и Антон Митов.

От проекта на Смирнов е построена само една част. За останалото - държавата, по-точно правителствата - оказва се, че или не са дорасли да схванат смисъла и значението на това училище или Петко Каравелов все още е министър-председател.

В един доклад на проф. П. Панайотов по случай 60 години от създаването на Рисувалното училище, той споменава, че през 1950 г. е внесено предложение в Министерството на културата за построяване на нова сграда, в която да се поместят Художествената академия и Художествената гимназия, като архитектурно и художествено оформят този център.

Питам се, не без основание: журито и най-вече Мърквичка и Митов, те ли не са знаели как-ва сграда е нужна за водене на нормален учебен процес? Те ли не са можели да виждат нап-ред? Формално ли е било тяхното присъствие в журито и кой им е внушил, че това са великаните, на чиито рамене са стъпили днешните художници?

Добре, ще се построи нова сграда, различна от тази в проекта на Смирнов, сиреч различна от съществуващата днес малка част. Какво ще бъде тогава това съседство? Няма ли в едно късо време да се надигне отнякъде глас, че видите ли този остатък от Смирновия проект е нелеп до новата сграда. Пък и каква архитектура може да бъде при положение, че е нищожна част от едно нереализирано цяло и набързо да бъде разрушена като сладкарницата “Цар Освободител”…

Тъй като написаните неща остават далече във времето, има един текст от Ст. Митов, съобщаващ ни за следното: “В паметта на някои художници - студенти по онова време (1930 г. - бележка моя) и досега стои вълнуващият спомен от последното виждане на техния професор (Антон Митов - бележка моя), който недълго преди смъртта си минава с кола край Академията с обялно в сълзи лице, мъчително извърнато към ТОВА УЧИЛИЩЕ - най-скъпата мечта на целия му живот”.

Има и един друг текст, много личен, но отнасящ се до всичко, което престана да съществува. Писал го е Мърквичка малко преди смъртта си:

“Денят ми свършва. Пътят ми е в края.

Безчувствен ще пропадна в тъмнината

Като миньор, над който пласт се срутва.

И споменът за мене ще изчезне…”

в. “Арх&Aрт борса”, бр. 3/2009година