Да спасим сърцето на София!

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ с арх. Димитър Димитров

- Арх. Димитров, как ще коментирате проекта на Художествената академия
- Поначало реконструкцията на Художествената академия е започната с далавера през 1992 г. Тогавашният главен архитект на столицата Яким Петров има среща с представители на академията. Взима се решение за реконструкцията й. В документацията, подписана от арх. Петров с дата 4 март 1993 г. обаче, вместо частично изменение на регулационния план е записано частично изменение на строителния план. Това означава, че не трябва да се стига до издаване на строително разрешение.
Нарушенията обаче не спират дотук. През 2004 г. друг главен архитект, Стоян Янев, про-дължава далаверата, като насрочва незаконен конкурс за разширяване и реконструкция на НХА. Устройственият план, в който попада теренът на Художествената академия - кв. 499, все още не е влязъл в сила. По тази причина няма и основание за издаване на виза за строеж.
- Вие също кандидатствахте с проект за Художествената академия, но комисията го отхвърли заради липса на макет. Това поставя обективността на критиките ви към спечелилия проект под съмнение?
- Предложената от мен сграда няма нищо общо с проекта, който спечели. Той прилича на посредствена автогара. Наподобява ми на голяма аеродинамична тръба, от която има сериозна опасност да настинат братята Кирил и Методий, чийто паметник се намира в непосредствена близост до нея.
Аз предложих НХА да наподобява летяща
чиния, в която освен изложбени зали и такива за рисуване да има още кафетерии, сладкарници, бирхалета, магазини за сувенири. Гледана от Космоса, новата сграда наподобява летяща палитра с неповторима панорама. Покривът трябваше да е прозрачен.
Идеята ми беше тя да бъде издигната над земята 18 метра, т.е. да не се налага надстрояване. Предвиден беше и подземен паркинг на три нива за 150 автомобила. Според мен сградата трябваше да е отворена за столичани и гостите на града денонощно. В нея да се влиза от всички страни и да е добре осветена. Проектът щеше да излезе на държавата между 10 и 15 млн. евро. А средствата можеха да й бъдат възстановени за 5 години, при условие че дневният наем за 1 кв. м е 2.5 евро.
- Защо не изработихте макет?
- Защото той излиза между 5 и 10 хил. лв., а разходите няма как да ми бъдат възстановени. Предпочетох да предоставя проблема на широка обществена дискусия.
- Вие сте известен и като борец за запазване на зелените площи. Имате ли идея как да се съхранят белите дробове на София?
- След няколко дни ще дам пресконференция в БТА по този въпрос. В столицата могат да се върнат между 50 и 60 хил. дка зелени площи. Предлагаме Южен парк 4 да не се застроява и да се извади от урбанистична територия. Зеленината около Киноцентъра, в която си взеха апе-титни парцели хора като Владимир Кисьов, Маджо, покойният Фатик, Долорес Арсенова и т.н., също повече да не се залива с бетон. По времето на Стоян Янев бяха изсечени големи площи от Княжевската гора и Шумака. Киноцентърът спокойно може да се премести на летището в Доброславци. А Околовръстното шосе може да мръдне с 20-30 метра встрани - там, където сега са незаконните бараки и складове. По този начин зеленината ще се опази.
- Имате и предложение пет месеца преди края на мандата СОС да не може да правят сделки с терени…
- Предлагаме следващият общински съвет да се избира мажоритарно. И да бъде не както е сега 61, а 31 членове. По-добре е столичани да съберем парите за заплати на съветниците в месеците до края на мандата им, отколкото да позволим разграбването и далаверите с парцели да продължават.

в. “Нощен труд”, 10-11 май 2007 година