Да спасим сърцето на София!

Редакционно

Националната художествена академия е основана през далечната 1896 г. под името Държавно рисувателно училище. Това става със законопроект, изготвен от известните художници Иван Мърквичка и Антон Митов, както и от проф. Иван Шишманов.
Десет години по-късно тогавашното Министерство на просвещението обявява конкурс за изработване на план за централна сграда на училището. Конкурсът е спечелен от арх. Александър Смирнов с проекта “Храмът на изкуството”. Журито решава училището да се строи по този проект.
Според общото разбиране новата сграда е трябвало да влезе в съзвучие с архитектурата на близките сгради, която пък от своя страна е в синхрон с облика на катедралния храм “Александър Невски”.
Днес Художествената академия разполага с няколко ателиета и работилници, които са разпръснати далеч една от друга. Академията подготвя около 1000 студенти в два факултета - по изящни и по приложни изкуства.
Студентите все още рисуват и ваят красиви скулптури в сегашните ателиета, но след няколко години те може би ще останат само спомен. Причината - на тяхно място вероятно ще бъде построена съвсем друга сграда на Художествената агадемия. Идеята за новото средище на прохождащи художници, скулптори и приложници вече четвърта година предизвиква оживени полемики и бурни скандали.
През септември 2004 г. ръководството на академията в лицето на тогавашния ректор Божидар Йонов обявява конкурс по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Идеята е всички сгради на академията, раздалечени една от друга, да бъдат събрани под един покрив.

Целта на конкурса е да се направи проучване по какъв начин трябва да се разшири и реконструира Художествената академия. Условието е новата сграда да се впише в архитек-турата на централната градска част. Общият награден фонд е 20 000 лева.
В процедурата е предвидено академията да сключи договор с победителя, който да създаде проект за реконструкция на сградата. А общият хонорар при сключен договор с НХА вече е 2 млн. лева.
Съставено е жури, в което личат имената все на известни архитекти - бившия главен архитект на София Стоян Янев, директора на Института за паметници на културата Георги Угринов, Васил Китов, Иван Станишев, Лило Попов. Възгледите на журито за бъдещата сграда са единодушни - тя трябва да е модерна и да отговаря на своето време.
На конкурса свои проекти представят 26 архитекти. За победител единодушно е избран архитект Стефан Добрев.
В началото на 2007 г. ръководството на Художествената акадамея сключва със Стефан Добрев договор за проектиране на новата сграда. Да напомним - хонорарът вече е 2 млн. лева.
ПРОЕКТЪТ
Проектът на Стефан Добрев предвижда да бъде запазен само ректоратът, който е обявен за паметник на културата през 1978 година. Останалите сгради ще бъдат разрушени, а на тяхно място ще бъде изградена огромна стъклена постройка. Новата сграда е съобразена със западноевропейската архитектура. Ще рече - тя не повтаря проекта на арх. Александър Смирнов, а е насочена в по-съвременен стил. Според замисъла тя ще е висока 22 м, а общата й застроена площ ще е 22 000 кв. метра. Ще има и подземен гараж за около 200 автомобила.
Ако бъдат открити архитектурни находки при разкопките за гаража, те ще бъдат запазени, твърдят защитниците на проекта. По замисъл автомобилите ще влизат откъм ул. “Оборище” и ще се спускат под земята в двора на академията.
Оказва се обаче, че в конкурсната проце-дура се крие сериозно нарушение. Както стана ясно - конкурсът е проведен по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Мотивът - наградният фонд общо е бил само 20 000 лева.
Тъй като е предвидено да се сключи догвор с победителя за изработка на проект за нова сграда на НХА, според чл. 15, ал. 2, т. 7 от Зако-на за обществените поръчки. Стойността на об-ществената поръчка се равнява на общата сума на хонорарите. В случая тя е 2 020 000 лева.
Но както мнозина знаят, конкурси за услуга по Закона за обществените поръчки се правят, когато стойността на отделната поръчка надвишава 90 000 лева.
Теменужка Петкова, шеф на дирекция “Осъществяване на инспекционната дейност”,
Агенция за Държавна финансова инспекция:
ЛИПСВА ПРОЦЕДУРА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ
НА ОБЩЕСТВЕНА ПОРЪЧКА
- Г-жо Петкова, какво разкри вашата проверка?
- В хода на финансовата инспекция беше установено, че в конкурсната програма от страна на възложителя не са установени критерии за оценка на проекта. Не е определена относителната им тежест, както и начинът за определяне на комплексната оценка на проекта. Това представлява нарушение на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Затова е написан акт за установяване на административно нарушение на бившия ректор на НХА Божидар Йонов.

- Действително ли е трябвало конкурсът да бъде проведен по Закона за обществени поръчки, а не по НМОП?
- Да. Договорът е на стойност 2 млн. лв. и процедура за възлагане на обществена поръчка не е проведена. В наказателното постановле-ние, което до месец трябва да бъде издадено от директора на Агенция за Държавна финан-сова инспекция, ще бъде обявена и санкцията.
Доц. Пламен Вълчев - преподавател
в Национална художествена академия
ТОВА Е ЕДНО ДУХОВНО НЕДОРАЗУМЕНИЕ
- Г-н Вълчев, защо се противопоставихте на проекта?
- Моето подозрение е, че тук се търси не толкова проект, колкото авторът зад проекта. Проектът рязко нарушава хармонията на този площад, утвърдена от столетие. Сградата е ос-мислена преди 100 години като един органичен елемент от това площадно пространство. Сгра-дата на Стефан Добрев е в пълно противоречие с него. Тя не е съобразена със съществуващи-те сгради като габарити, като височина, тя няма тази плът, която би трябвало да има. Всъщност е едно духовно недоразумение.
- Мнозина ви обвиняват в черногледство
- Наистина може и така да бъде. Ще бъдат унищожени поне два випуска, защото се засяга сградата с основните специалности. Тук са ателиетата по живопис, скулптура, графика, стенопис. Тези хора аз не виждам къде биха могли да отидат, за да провеждат занятия. Установих и друга съмнителна операция.
- Каква?
- На два пъти в мандата си бившият ректор Божидар Йонов е повишил заплащането на ръ-ководните органи от вътрешноакадемични сред-ства, в това число и на катедрените ръководи-тели. Те се ползват с авторитет сред колегите си, след като са били избрани на този пост. И лесно увличат колегите си в интереса на ръководството.

в. “Капитал”, бр. 22/2008 година