Казусът Национална художествена академия
Николай ГЕОРГИЕВ
Като ми пееш, Пенке ле…
На фона на цялата столична всекидневна преса, седмични и месечни периодични издания, радио, телевизия и прочее с право може да се каже, че в. “Седмична поща” наистина е сериозният вестник.
Аплодисменти за редакционния му екип. Досега не съм прочел в това издание нищо, което да не е актуално. Не съм видял и четива, занимаващи се с повърхностни и задово-ляващи посредствения вкус на немалка част от столичното население публикации. Примерите за гражданската позиция на вестника са много и аз ще дам само два съвсем пресни примера.
В брой 372 отново, и за кой ли път, сериозно е поставен въпросът за новата сграда на Националната художествена академия, защото явно “старата сграда” е трън в очите на някои, но за мнозинството от столичани тя определено е значим архитектурен паметник на културно-историческото ни наследство и в Пантеона на безсмъртните имена ще останат тези на архи
тектите и инженерите, изградили тази сграда. Разбира се, ако алчните апетити на хората от другата страна на барикадата, то имената на архитектите и на отговорните държавни служители също ще останат в паметта на народа. ДЪРЖАВАТА НИ Е РАЗГРАДЕН ДВОР
Интересен е и материалът в същия брой под наслов “БНТ затъмни екрана” с отвореното пис-мо до генералния директор на Националната те-левизия г-жа Уляна Пръмова (всички знаем чия щерка е) и копието му до Съвета за електронни медии в България… Всичко това ще остане безответно и отговор от нийде от високите ета-жи на властта няма да дойде. Не очаквайте не-що подобно, г-жо главен редактор, както и вие - останалите от редакционния екип, защото извест-но е, че “като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слу-ша”. Такова е времето ни - време на безвремие!
в. “Седмична поща”, бр. 374/2008 година