Време е да променим тактиката…
Време е да променим тактиката,
но да продължаваме борбата
Арх. Васил ДИКОВ
Уважаеми колеги,
След прекрасната статия на колегата Венета Димчева, както и тази на арх. Иван Дунев, отпечатани в бр. 20/15.05.2008 г. на вестника на Камарата на архитектите - “Арх&Aрт борса”, предлагам да променим тактиката на борбата по темата относно “разширението на Националната художествена академия в София”.
Защо да продължаваме да си “дерем гърлата”, за да пробием тъпанчетата на глухите, след като е съвършено ясно, че те не искат да чуят, нито да разберат това, което им се говори. При тях просто интересите не позволяват да чуят и да възприемат гласа на разума и на обществения интерес. Това е така, защото държавни чинов-ници и политици заемат отговорни и ръководни длъжности в администрацията на страната, без да имат необходимото образование, познания и ком-петентност по дейностите, които са натоварени да ръководят. В това се състои бедата на България.
Предлагам да продължим да водим борбата, без да се хабят сили и средства за писане и обнародване на статии, които некомпетентните и да прочетат, не искат да разберат и признаят. Темата да продължава “да е отворена” на страниците на “Арх & Арт борса” и всеки архитект, който е съгласен и поддържа становището, че не трябва да се строи по първопремирания про-
кт от конкурса за обект: “Разширение на Нацио-налната художествена академия”, да изпрати върху пощенска картичка или друг кратък документ своето мнение с подпис и дата.
По този начин да проведем един своеобразен референдум в колегията, без много писане и пр., а след това периодично да се обнародват само имената на новоприсъединилите се към становището на колегията архитекти и други специалисти.
При един подобен случай академик Николай Хайтов написа и издаде една цяла книжка, озаглавена: “Който има уши да слуша, нека чуе!”, но ние да спрем до тук.
в. “Арх&Aрт борса”, бр. 24/2008 година