Пръскат 40 млн. лева за нов дом на художниците
Редакционно
Европейски фондове дават рамо на проекта, който скара архитекти и професори
Дебатите около новата сграда на Художествената академия продължават с пълна пара. Традиционалисти и авангардисти ту дрънкат оръжия, ту се опитват да заровят томахавката в името на проекта, който би трябвало да приобщи визията на София към тази на европейските мегаполиси. Споровете се движат на ръба на скандала, в някои моменти пък приличат на буря в чаша вода. Ясно е, че екипът, който осъществи грандиозните намерения, ще спечели не само пари, но и неимоверен социален престиж. Това обаче съвсем не означава, че трябва да се правят постоянни опити за спъването му. Въпреки че в тях няма нищо лично. В България аршинът по принцип е еднакъв към всеки, който спечели подобен мащабен конкурс.
Ябълката на раздора беше откъсната, след като доц. Пламен Вълчев, бивш зам.-ректор на Художествената акадамия, обвини настоящия й ректор Божидар Йонов, че е готов на компромиси. Вълчев подозира колегата си, че ще позволи да се събори едната част на сградата, строена през 1905 г., че новият стъклен корпус ще загрози пейзажа, че част от ателиетата ще трябва да бъдат преместени под земята, че ще има прекалено много паркинги и ресторанти…
Какво отговориха вчера пред медиите проф. Йонов и неговите съмишленици?
Новият архитектурен проект, който би трябвало да стане реалност през 2008 година, е първият, който получава едно от най-големите европейски финансирания след влизане на страната ни в Евросъюза. Цената на строежа е 40 милиона лева без ДДС. Голямо дарение направи белгийският колекционер Уго Вутен, който откупи цялата изложба на Христо и Жан-Клод Явашеви за 20 000 долара.
Автор на проекта е арх. Стефан Добрев. Преди две години той спечели национален конкурс за прединвестиционно проучване и проектиране за разширение и реконструкция на сградата на Художествената академия. Авторитетно жури даде гласа си за неговите скици и сметки. Отто-гава и досега промяна в документацията няма.
“Министерствата на териториалното развитие и благоустройството, на образованието, на културата и на финансите, както и столичното кметство, дадоха благословията си. Никога не е ставало дума за 22-етажен стъклен небостъргач”, коментира проф. Божидар Йонов.
“По проект не се предвижда събарянето на уникалната червена сграда, паметник на културата”, увериха професорът от ВИАС Тодор Кръстев, шефът на архитектурната камара Димитър Младенов, един от корифеите в гилдията арх. Лило Попов и, естествено, авторът на проекта арх. Стефан Добрев. Запазват се и северните ателиета откъм ул. “Оборище”. Но тъй като те са на повече от сто години, ще бъдат основно реконструирани.
Добрата новина е, че академията най-сетне ще може да обедини под един покрив двата си факултета, приложен и изящен, които досега се помещаваха в различни сгради. Затова се предвиждат 127 ателиета и 21 кабинета. Цялата сграда запазва предназначението си и заплахата от трансформирането на нейни помещения в офиси на евродепутати архитектурният екип и ректорът смятат за “импровизирани идеи”.
Проектът единствен от премираните в конкурса по единодушно мнение на журито запазва визуалната връзка между Народната библиоте
ка, Софийския университет и храм “Св. Александър Невски”. Стъкленото фоайе предпазва двора от шума и мръсотията, идващи от бул. “В. Левски” и не би трябвало да “затапва” катедралния храм, както твърдят опонентите на проекта.
Паркът вътре в карето се запазва. Засегнатите от изкопните работи дървета ,които са диви орехи, ще бъдат подменени с подходящи видове. Съвременната световна практика е повторена и в нашия случай. В квартала на академията ще има подземен паркинг, галерия, музей, арт магазин, книжарница, кафенета.
Мнения
Арх. Проф. Тодор КРЪСТЕВ,
преподавател във ВИАС
Този конкурс е от малкото явни и прозрачни на фона на много други, които ,под предлог че са частни, се провеждат тайно. Емблематичното място в центъра на София от много време е обект на различни мнения. Най-важното изисква-не при него е диалогът с останалите сгради. Все пак журито се обедини около няколко мнения. От 26 проекта, оценени от различни специалисти, бе избран един. Червената сграда е паметник на културата и по този проект е абсолютно съхранена. Тя се вписва чудесно в целия комплекс. Може да се очаква, че в този парцелще бъдат намерени археологически ценности. В центъра на София това е задължително, така че може да има и приятни изненади. Проектът е предвидил специалното им съхраняване.
Арх. Лило Попов,
член на журито
Докато обсъждаме проекта, никой не се пита как бяха съборени други сгради в София за отрицателно време. Каква е съдбата на къщата на Яблански (бившето китайско посолство) в центъра на столицата, както и на още много други архитектурни светини?
Руско-византийският проект на арх. Смирнов, който е автор на проекта за академията в началото на миналия век, не бе “продължен” от никого от колегите. Всеки от тях предложи версия в модерен план.
Арх. Димитър МЛАДЕНОВ,
член на журито
Все още в България конкурсът не се дооценява като част от легалния процес на всеки проект. Явили са се 26 кандидати, един е избран, а 25 са недоволни. Странното тук е, че позакъснялата реакция не идва от тях.
Проф. Ивайло МИРЧЕВ,
председател на СБХ
Ръководството на съюза застава изцяло и безусловно зад проекта. Всичко останало е злонамерено. Спазена е законовата процедура. Проектът е минал през всички инстанции. Какво друго трябва да бъде направено?
Арх. Стефан ДОБРЕВ,
ръководител на проекта, спечелил конкурса
Всички параметри на проекта остават непроменени. Навсякъде по света класическата сграда остава до супермодерната. В Мюнхен 200-годишната Художествена академия “получи” ултраавангарден билдинг.
Проф. Божидар ЙОНОВ,
ректор на Художествената академия
Една модерна академия сбъдва 100-годишната мечта на поколения български художници и интелектуалци за изграждане на духовен център в самото културно сърце на София. Цялата художническа колегия и много архитекти се обединиха около проекта.
в. “Стандарт”, 11 април 2007 година