Да спасим сърцето на София!

 

Арх. Антон Каравелов

 

На територията на най- високата централна градска част на София:

• ТАМ, където се издига патриаршеският храм “Св. Александър Невски” - гордост на стра-ната и на българския народ, построен в чест на освобождението на България от турско робство;

• ТАМ, където е разположен Турския конак (Княжевския дворец - понастоящем Национална художествена галерия), в който е бил съден и измъчван най-светлия деец на българското революционно дело, дякон Васил Левски - Апостола на свободата;

• ТАМ, където е лобното място на Апостола, “някъде край град София, КЪДЕТО ГРОЗНО СТЪРЧИ ЧЕРНО БЕСИЛО”, по стиховете на революционера - поет Христо Ботев;

• ТАМ, където са разположени знаковите обществени сгради и църкви на СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ, като старата църква “Света София”, сградите на Народното събрание (Парламента), на Българската академия на науките-БАН, Националната художествена академия,

 

проектирана от арх. Смирнов, Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, Музея на чуждестранно изкуство, Софийския университет “Св. Климент Охридски” заедно с университетската библиотека, Военния клуб, архитек-турните бисери: Руската църква, сградата на Светия синод, посолствата на Италия и Австрия и запомнящите се сгради по околните булеварди “Цар Освободител”, “Васил Левски”, “Княз Александър Дондуков”, улиците: “Московска”, “Г. Бенковски”, ” Г. С. Раковски”, “Шипка”, “Оборище”, “Париж”, “Врабча”, началото на ул. “Дунав”, “6- юни” и други;

• ТАМ, където са разположени паметниците, израз на дълбока и вечна благодарност на народа ни облечени в бронз и гранит, като тези на будната национална съвест отец Паисий Хилендарски, Апостола на свободата Васил Левски, народния поет Иван Вазов, заедно с гробът му, патронът на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, братята оставили ни славяно-българската азбука “Св. св. Кирил и Методий”, паметникът на “Цар Освободител - Александър II-ри”, Паметникът с вечния огън на “незнайния войн” в памет на бойците, загинали за цялостта и утвърждаването на Отечеството ни, скулптурната група на ослепените Самуилови войни; паметникът на левента-летец и войн, подпрял се на самолетната перка - донесъл вечна слава на Родината и т.н.

• На тази територия в Централната градска част се намира АГОРАТА1, най-важното и престижно място на София, с толкова много паметници на националното-историческото ни наследство и исторически спомени няма място за сгради, подобни на големи автогари, защото вече имаме такава до централната железопътна гара. Тази зона обаче, няма специализиран устройствен план със специален режим, с особена териториално-устройствена защита, със специализирана осъвременена характеристика, и по него така да се застроява, че да не се влошава архитектурно-градоустройственото й качество, по смисъла на разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от основния закон - Закона за устройство на територията - ЗУТ2. Във втората разпоредба се посочва, че следва да се осигури целесъобразно устройство на поземлените имоти, които се групират в устройствени зони, с хармонично бъдещо развитие.

Същите изисквания четем и в новия Закон за устройството и застрояването на Столичната община (т. 55 и т. 56), отбелязани в следния текст: “Зоната обхваща група територии за защита на културно-историческото наследство”3. Това е допълнителен устройствен режим, с който се изисква изпълнението на разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите4. Даже, би трябвало за тази част от града да се изработи и одобри Работен устройствен план със силуети (бившите квартално-застроителни и силуетни планове), с точно извършено допълнително геодезическо заснемане (както се изисква по чл. 62, ал. 3, т. 1 от Наредба № 8 от 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове5), с точни и ярки силуети от всички страни, с точно определени коти на главните корнизи и наклони на покривите на сградите, на така наречената “рамка” около уникалния катедрален храм “Ал. Невски”, с прецизно и съвестно уточняване на собствеността на недвижимите имоти и прочие.

Вклиняването с близо четири метра на терена за Националната художествена академия (НХА) в площадното пространство, по проекта спечелил първа награда от оспорвания конкурс, в пространството на площада не считам за правилно и законосъобразно, макар че и двата терена са публична държавна собственост. Една от причините е липсата на РУП със силуети, посочен по-горе и “настъпление” на новото строителство срещу статуквото - изместването в западна посока на регулационната линия към дъното на урегулирания поземлен имот (УПИ) по регулационния план на имота на НХА. Липсва и одобрено и влязло в сила регулационно изменение! От друга страна е нарушен застроителният план, в който е правилно да се изравни новата сграда по фронта с фасадата на вече съществуващата сграда на Музея на чуждестранно изкуство (бившата държавна печатница, превърната в бижу от нашия колега и приятел арх. Никола Николов). А съществува по картата на София на това място и улица “19-ти декември” (дата свързана с живота на Васил Левски), която е публична общинска собственост, с което градо-устройствено решение не можем да се съгласим. По какви обективни и мотивирани причини тя ще отпадне и площта й ще се заеме и присъедини към държавния терен на Националната художествената академия - НХА? Няма разум и логика! Най-важното, няма и взето решение на Столичните общински съветници по деликатния въпрос - за пре-връщането на общинската собственост (по смисъла на чл. 2, ал. 5 от Закона за общинската собственост - ЗОС6), в държавна собственост, и приобщаването й към терена на НХА…

• От съдържанието на писма № ЗДОИ-23 от 03 април и от 10 октомври и двете от 2008 г., подписани от главния архитект на София при СО научаваме, че е прието Решение № 183 от 10.04.2008 г. на заседание на Столичния общински съвет да се състави “работна група, за координация и за контрол на дейността по изработването на проект за изменение на Общия устройствен план (ОУП) на Столичната община”. Какво е направено обаче по поставените въпроси, досега не е известно на широката общественост. В случая не следва да има тайни, защото още в началото на чл. 5, ал. 1 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община се посочва, че Общият устройствен план (ОУП) е публичен, т. е. достъпен за раз-глеждане и обсъждане на всички граждани…

• КАКВО СЛЕДВА ДА НАПРАВИ ОЩЕ КМЕТЪТ НА ОБЩИНАТА, за да бъдат всички решения и действия правилни и законосъобразни?

На основание разпоредбата на чл. 198, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията - ЗУТ, кметът на общината може да издаде заповед за налагане на СТРОИТЕЛНА ЗАБРАНА за един период от две години с оглед през това време да се изработи, обяви и одобри работен устройствен план със силуети и съответните инфраструктурни схеми. Повторна забрана (а не “мораториум”, както мислят общинските съветници) може да се наложи по направена преценка, със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ). В този срок от две или три години считам, че ще може да се изработят, обявят и одобрят подробните устройствени планове (ПУП), както и да се извършат първо, промените в ОУП на София по реда на ЗУТ. От цялото и важното - ОУП, към подробностите и детайлите - ПУП/ПРЗ.

Във връзка с проведения конкурс за нова сграда на Националната художествена академия на мястото на сега съществуващата и върху свободния терен в този УПИ, се изказаха и писаха в пресата много граждани и специалисти, с ангажиращи и жигосващи критики, с по-голяма част от които съм съгласен. Ще кажа само няколко думи: “Журито и специалистите не видяха ли още на пръв поглед, че избраният проект е някакво “чуждо тяло” в така описаната по-горе архитектурно-градоустройствена среда - “Светая светих” на столицата София и на страната? Не забелязаха ли, че е създадена подходяща рамка около най-големия храм на Балканския полуостров - катедралния храм “Ал. Невски” на арх. Померанцев, която рамка драстично се нарушава и се подчинява на височина

 

та, измерена от средния прилежащ терен до горната кота на главния корниз на “чуждото тяло”? Височината на сградите се измерва с абсолютни мерки, по метода на чл. 24, ал. 1, от ЗУТ. А плоската и безжизнена фасада дадена в проекта на НХА, по бул. “Васил Левски”, точно срещу класическия колоноден ред на националната библиотека, с тяхната скулптурна група паметника на ” Св. св. Кирил и Методий” (класическата сграда - творба на нашите учители по архитектура арх. Иван Васильов и проф. арх. Димитър Цолов), е в явен и ужасен конфликт с новопроектираното творение? Как, по какъв начин с такава сграда и фасади ще търсим единство, архитектурно-художествено и хармонично единство в тази зона на Софийската “Агора”? Кажете ако можете сами…

НАКРАЯ СЧИТАМ ДА ИЗКАЖА СЛЕДНИТЕ МИСЛИ: Господа и госпожи, тесни специалисти и отговорни фактори, не допускайте изграждането на новата НХА по този проект на това свято за всички нас място! Пощадете създадената в продължение на много години среда на столичната “Агора”, която никой творец досега дори не се опитал да наруши! Пренебрегнете меркантилните и чужди интереси на част от администрацията, членовете на която независимо от коя служба са и от къде произхождат, или на какво лоби принадлежат и защитават, не се огъвайте, не унивайте! Не изпълнявайте желанието и ” не играйте под палката на главния диригент” - по думите на Лили Вермут. Високи и грандиозни сгради и строителство търсете другаде на територията на столицата в широкия център - например на 4-ти или на 7-ми километър, където ще се изгражда новия, бъдещ Правителствено-административен комплекс и център на България (каквато е зоната на “Дефанс” в Париж и други градове в Европа!). Или пък по тъй нареченото “Западно направление”, което също не е добре дефинирано, съгласно предвижданията на ОУП на Столичната община, по одобрения и влязъл в сила нов Закон за устройството и застрояването на Столичната община - ЗУЗСО. В по-далечната западна част на града все още няма открити недвижими паметници на културата. А ако се открият такива при новото строителство, тези археологически и архитек-турни находки ще бъдат запазени и експонирани за населението и гостите на столицата. Същото може да се направи например и със застрояването по бул. “Цар Борис III-ти”, по бул. “Европа”, или какъвто положителен пример може да се даде със застрояването на бул. “България” и доня-къде с бул. “Витоша” в столицата…

Искам да се изкажа и по един, също така жизнено важен въпрос за столичани, и не само за тях - за нашите учители в архитектурното проектиране и израстването ни като архитекти…

Защо днешните възложители-инвеститори се стремят да строят точно в ЦГЧ, в идеалния център и да премахват такива значими и емблематичи за София сгради, като например комплекса от хотел, сладкарница, ресторант и музикална зала “България”, творба на уважаваните проф. Арх. Станчо Белковски и проф. арх. Иван Данчов, или хотел-ресторант “Рила” - творба на известния наш архитект проф. Георги Стоилов и други. А как добре стои тази сграда пред градинката на самия хотел, по височина, обем и архитектурно-художествено въздействие! На този терен ли е най-подходящо място да се издига небостъргач? А колко запустели, забравени и тревясали места все още има в централната градска част!

С новото строителство създайте целенасочено и планово нови, вторични административни, търговско-делови, банкови и други центрове! Особено в районите “Възраждане”, “Илинден” и други, които се намират в ЦГЧ, и за които се срамувам като архитект, когато мина по улиците им. Виждат се полусъборени сгради, постройки и огради, тоалетни на уличните регулационни линии, разбити тротоари и бордюри, дупки по закърпените с асфалт или бетон улични павирани уж платна, паднали мазилки и архитектурно-художествени елементи от фасадите, увиснали или пробити улуци и водосточни тръби, отъпкани и компрометирани озеленени площи и т. н. И винаги се запитвам има ли елементарни грижи от страна на съответните държавни и общински фактори за благоустройването на града, столица на една редовна членка на Европейския съюз! Досега не съм получавал адекватни и сериозни отговори…

Бележки и ПРИЛОЖЕНИ

НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ:

1. Агора - на гр. език, най-важния площад за политически събития, разговори и други в древна Гърция;

2. Закон за устройство на територията - ЗУТ, ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., влязъл цялостно в сила от 31.03.2001 г., изменян над тридесет пъти, последно в ДВ, бр. 98 от 11.11.2008 г.;

3. Закон за устройството и застрояването на Столичната община - ЗУЗСО, ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., влязъл в сила един месец по-късно - 28.01.2007 г., изм. и доп. бр. 41 от 22.05.2007 г., БСА, кн. 12 от 2006 г.;

4. Закон за паметниците на културата и музеите, ЗПКМ, ДВ, бр. 29 от 11.04.1969 г., изменян много пъти, последно в ДВ, бр. 21 и бр. 30 от 2006 г.;

5. Наредба № 8 от 14.06.2001 г., за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, ДВ, бр. 57 от 26.06.2001 г., БСА, кн. 9 /10 от 2001 г., изм. и доп. ДВ, 68 от 03.02.2004 г., БСА, кн. кн. 6/7 от 2004 г., ДВ, бр. 51 от 21.06.2005 г.;

6. Закон за общинската собственост - ЗОС, ДВ, бр. 44 от 21.05.1995 г., последно изменение ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г. и Правилника за прилагане на Закона за общинската собственост, ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г.. последно изменение, ДВ, бр. 51 от 12.06.2007 г.

в. “Арх&Aрт форум”, бр. 1/2009 година