Да спасим сърцето на София!

(За баницата… и още нещо - 2)

Божидар Хинков

Една година след публикуването на материала “За баницата…и още нещо” (в. “Седем”, бр.14 от 2007 г. и в. “Седмична поща”, бр. 326 от 2007 г.), не само не бих махнал от него и ред, а за съжаление, има какво да добавя.

Не може да се отрече известно развитие по скандала, наречен Национален конкурс за прединвестиционно проучване и проектиране на разширение и реконструкция на сградата на Националната художествена академия - София. Направени са проверки, констатирани са нарушения, очакват се санкции. Приказки за наивници! Та кой, освен кокошкарите в България, е справедливо наказан или адекватно санкциониран? Нещо повече - наред с констатираните нарушения се извършва друго - още по-нахално! А с него отново се миропомазва “правилното”, т.е. “нашето” момче Стефан Добрев.

Няма да се спирам подробно на самия Добрев - просто не си струва. Един кратък коментар е достатъчен. Може би някой ден, ако построи нещо, което да видим, ще го коментираме по-сериозно. Отделих все пак време да разгледам неговия сайт - най-после е успял да го направи! Но какво вижда там евентуалният заблуден посетител, уважаеми читателю? Преди всичко се вижда, че за 20 (двадесет) години работа и на 47 годишна възраст Добрев няма нито една построена сграда!!! Пардон, има три реализации, но по времето, когато е работил за френския архитект Жерар Пиер. Всеки средноинтелигентен човек ще се досети кой кого е взел да му чиракува и чертае… Останалото в този сайт са картинки, по-голямата част от които малограмотни, наивни и с ниско качество, учудващо впрочем за архитект с претенции. А разделът “дизайн” - каква скръб! Снимчиците от парижкия му апартамент и от някаква реконструкция - механично скупчени предмети, кич и скука. Снимките на сътрудниците му пък, наредени като ореол около неговата, която - какъв смях - е в двоен размер! Грандоманството на Добрев е налице и в друго - почти всичко е първи награди от конкурси!

А бе, Добрев, като ти разгледа човек сайта, световните майстори в архитектурата могат само праха да ти дишат, май! Не те ли притеснява малко този гьонсуратлък? И “поради что се срамиш”, както е написал Паисий, от сайт на български език? Или си мислиш, че така ставаш по-европеец?

Това щеше да е доста смешно, ако не беше страшно. Стана ежедневие у нас да си приписват заслуги посредствени хора-комплексари, сульо-пульовци, които не слизат от медиите и от тях по-велики няма. Примери - колкото искате. В тези манипулации се разчита поне на две неща: първо - на слабата информираност на българите, включително на професионалните среди, и второ, на значителното им безразличие - удавени в океан от чалга, дезинформация и простащина. Гамата на тези манипулации е широка - от по-невинни неточности до груби лъжи и фалшификации. Така де, като нямаме биография - ще си я изфабрикуваме! Какво му плащаш, както би казал Бай ви Ганя…

За да не си губя повече времето с Добрев и за да не си помислят читателите, че просто се заяждам, ще кажа само: нямам нищо лично към този архитектурен “феномен”. За мен той категорично е част от безвкусна чалга, облечена в архитектурна форма. С такава чалга не

желая да се цапам. Огледайте се наоколо и с удивление ще видите колко много сгради, изникнали напоследък като гъби, приличат на картинките в неговия сайт. Каквото и да мисли Добрев за себе си, каквото и да се опитва да ни внуши с привидно благите си, но в същност надути изказвания, мястото му е именно в този безвкусен, безидеен и творчески импотентен архитектурен кич. Убеден съм, че така мислят и много от способните български архитекти, но сякаш не смеят да го кажат. След тази статия може пък да се престрашат, кой знае? Зад по леонардовски загадъчната усмивка на Добрев обаче надничат други неща - по-важни и значими, и за тях си струва да поговорим. Но преди това, уважаеми читатели, искам да ви разкажа една кратка приказка. Тя започва така:

Имало едно време един амбициозен ректор на Художествената академия. Пък и не лош търговец бил - още по времето на предишното царство прозвището му било “милиЙонов” и вкусът на далаверата не му бил чужд… Мечтаел той да остане в историята като построи нова сграда за школото. Добро намерение, полезно намерение. Хубаво, ама пари - йок! Царството - бедно, народът - още повече! Велможите - богати, ама образованието на крепостните през мерцедесите им било, както се казва… Как да стане? Тогава събрали се умни глави и го измислили - ще направят конкурс, въпреки че конкурсите в царството рядко давали плодове! Така дълбоките кесии белким се развържат, мислели си учените глави… Да, ама дълбоките кесии без келепир не се развързват - искат поне половината от дадените жълтици да се върнат при тях. А-а-а-ма ха, възвръщаемост да има, както днес компетентно, по капиталистически се изразяват те. Малко ли народна пара потрошиха да учат-недоучат в странство.

Способните дюлгери (в царството имало и такива) не гледали с добро око на този вид възвръщаемост. Трудно някак я приемали, понеже станали майстори с много труд - заработвали си всяка жълтица, а и не били толкова щедро заплатени. Решението? Много просто - явява се един почти чуждоземен принц-архитект, на който му е писнало да чертае за други в пустата чужбина и решил вече да се завърне - да жъне успехи в майка България. Бил напълно неизвестен в царството, следователно - много удобен, и най важното - извън всяко подозрение. Пък и поданиците лесно се прехласвали по чуждоземни принцове. Само един хубав имидж трябвало да му се изфабрикува. Бил леко гладен, и като така - сговорчив. И ето ви новата Академия, а-ха да се построи… Поискал принцът-архитект 2 000 000 (два милиона) жълтици, за да чертае. Така де, един милион за него (сега или никога) и още милион - обратно в кесиите на велможите. Нищо че в гилдията за същата работа получавали десет пъти по-малко. А и сараи за велможите, и гаражи за каляските им обещал да изчертае. Амбициозният ректор знаел тези работи, ама нали силно искал новата Академия, пък и уханието на далаверата надушил - затворил очи. Затворили очи и други в Царството, дето работата им била да ги държат широко отворени. Речено-сторено! Станал конкурсът, принцът го спечелил единодушно, както си му е редът. После, прибрал жълтиците. Още двама-трима наивници-дюлгери прибрали по някоя жълтица, колкото да си траят, а и за пред света, и готово! Фокусът почти станал, само че тук приказката взема неочакван обрат…

Имало в царството един иконописец с непримирим и непокорен нрав (даскал в същото школо), дето сън не го хващал и номерът с конкурса не му давал покой… Велможите и принцът-архитект го обвинили в нечиста корист и вкупом се нахвърлили върху него да го ръфат. Въобще не можели да си представят някой да милее за облика на Царството, ей тъй, без да се облажи!

Хубаво, ама иконописецът не мирясвал, обадили се и други, макар и малко, дето не искали да бъдат просто поданици, а граждани…И гавазите на царството решили, отново за пред света, да разровят тая понамирисваща на мръсни жълтици работа. Тогава нашият герой - ректорът, го хванало шубето и драснал “a l,anglaise”. Оставил обаче на ректорското място едно амбициозно селско момче - да довърши делото. Този юнак, като истински майстор на “пърформанса”, извинете чуждото слово - то ще е нещо като визуален фокус, също се нахвърлил върху иконописеца, приписвайки му тежки грехове. Отнесъл се неуважително (селско момче - какво да го правиш!) и към други достойни и почтени хронисти, дръзнали да критикуват решението на боилската завера. И на тях приписал грозни грехове. Разлютила се словесната битка. А велможите с многото жълтици чакали своя час…И т.н. и т.н…

Приказката за щастие още не е свършила, уважаеми читатели, и не е изключено тя да има щастлив за софиянци край… Смешно ли ви стана? Но да бъдем сериозни.

Вече, освен в Европейския Съюз, и децата у нас знаят, че в България “закон” и “ред” от много време са почти мръсни думи. България за съжаление е страна, в която често сериозно нарушилите Закона са застрашени най-много от глоба, в нашия случай например до 2000 лева!!! Поставям не случайно три удивителни, а и те ми се струват малко. Срещу 2000 лева тарикатите искат да получат 2 000 000 (хиляда пъти повече!), и което е още по-страшно - възможността да унищожат за много години напред самото сърце на нашия град. Всичко това - скрито зад безукорно добри намерения. Точно в това се състои перфидността на надвисналата опасност над главите на милеещите за облика на София. На властниците не може изобщо да се разчита - нямам и грам илюзии. Та много от тях доскоро не бяха и помирисвали столицата - чуйте им диалектите само! А и трамвайните релси прескачаха… Напоследък обаче те са измислили и прилагат един много хитър ход - налагат на сериозно настъпилите Закона някаква дребна санкция, изобщо несъизмерима с тежестта на деянието, отчитат за пред света работещо правосъдие и… пито-платено! Властниците у нас, уважаеми читателю, разбират единствено аргументите на европейската тояга по дебелокожия им гръб, а и тогава се дърпат до последно.

И все пак в дългосрочен план съм оптимист. Цивилизованият свят ще наложи и на нашите разпасани и самозабравили се хунвейбини върховенството на Закона. Ще ги принуди да оправят и техните т. нар. закони, така че за изстрадалите българи най-после да има справедливост. Е, абсолютна справедливост не, но задоволителна - със сигурност. Тогава и у нас хората ще се събудят и ще се замислят - дали не е по-добре да заработят здраво и честно, отколкото да се надхитрят. Ще се появи у тях мотивация, критичността им ще нарасне. Справедливостта е могъщ двигател, уважаеми читатели. А какво да правим дотогава? Трябва да признаем, че пасивността на обществото по въпроса за новата сграда на Академията е закономерна. Не може да се очаква, треперещи за хляба и имотеца си хора, да се интересуват от някакви художници и техните “глезотии”. Нова сграда им трябвала, пък и хубава, отгоре на всичко! Хайде де, ами ние в панелките, ще кажат. Или ние в новите жилища за джуджета, платени със заробващи кредити. Така е - трудно можем да им се сърдим. Не е така обаче по отношение на двете заинтересовани и сериозни гилдии - на художниците и на архитектите.

Най-напред, необяснимо ми е безучастието на художниците.

Разгледахте ли внимателно проектите от архитектурния конкурс за сграда на Академията, колеги? Това ли е проектът, който ви удовлетворява и вдъхновява? Ако е така, толкова по-зле - заслужавате си го! Ако не - защо мълчите и се спотайвате? Ще попита ли някой и студентите в тази Академия? Те сигурно няма да имат много смелост - зависими са от преподавателите, но все пак. Нека ги чуем! Преподавателите са ясни: те толкова се надяват на нова сграда, че са готови на сериозни естетически и всякакви компромиси, само и само тя да стане факт! За техните зависимости пък - да не говорим.

Всички ние, завършилите това училище, познаваме неудобствата на сегашната база на Художествената академия, защото сме ги изпитали на гърба си. Нова сграда категорично е необходима. Искаме я всички, но не на всяка цена! НЕ И НА ТАЗИ ЦЕНА!

За мен възможните решения са три, като във всички случаи е необходим нов, безупречно организиран конкурс:

Първото решение е в построяването на нова, модерна сграда на подходящо място. Съществуващият сега сграден фонд в този парцел може да се превърне в постоянна ек-спозиция на музея на академията (който впрочем си заслужава) и в жив, действащ културен център - място за срещи на творци от различни жанрове и поколения. При интелигентен мениджмънт това решение може да носи и не лоши приходи за Академията.

Второто решение е построяване на ансамбъл в духа на южната сграда и скицата на арх. Смирнов - на същото място, но със съвременни и функционални вътрешни пространства, удовлетворяващи напълно нуждите само и единствено на Академията.

Третото възможно решение е модерен, ако щете, футуристичен архитектурен проект за интегриране на южната сграда в цялостен комплекс, което би било и най-трудното решение, но обърнато не към миналото, а към бъдещето. За него обаче ще е необходима най-мощна творческа инвенция, култура и въображение. Покана за участие към някои световни майстори би направила състезанието наистина оспорвано, интересно и със сигурност - плодотворно.

Примерите за подобен съвременен подход по света са многобройни, но нито един от тях, разбира се, не е дело на архитект Стефан Добрев. На него просто не му достигат тренировките. А тази тренировка, която е на път да му бъде разрешена с реализацията на неговия проект, ще ни държи влага за десетилетия. Още повече в самото сърце на София, където красивата и стилна архитектура не липсва. Този студен, безличен и стилистично ретрограден “mall”, болница, автогара, или както искате го наречете, може да бъде всичко друго, НО НЕ И СГРАДА НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА АКАДЕМИЯ. Защото механичното събиране в едно на отделни, видени тук или там елементи още не означава стил. Стилът в архитектурата, както впрочем и в нашия занаят, е нещо, до което малцина достигат. В конкретния случай, той наистина е задължителен. Много се каза и изписа и за смазващия мащаб на проектирания от Добрев “ансамбъл”. Евентуалното му построяване тежко ще демащабира градския център в доста широк периметър.

Очаквам художническата общност да се събуди, да поразгледа някои от добрите издания за архитектура по света и да се противопостави на този проект. Не забравяйте, колеги, че в новата сграда трябва да учат наследниците на Майстора, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Илия Петров и да не изброявам десетките други майстори, на които лошите условия не са попречили да се запишат с произведенията си в художествената ни история. Нима дотолкова са притъпени нашите сетива за истински стилното и красивото, че да приемем този проект? Къде е позицията и на нашия Съюз? Има ли го него все още?

Тук е мястото да попитам как можем да не реагираме на постъпките на Светослав Кокалов и на глупостите, които плещи по адрес на арх. Владислав Николов - единственият от участниците в конкурса, оспорвал неправомерните му действия? Въпросният Кокалов (от кое село беше, забравих?) си позволява да говори непочтително и за колега като г-жа Лили Вермут, вместо да си попълни познанията, като прочете цитирани от нея, и не само от нея, материали. Ама какво му пука, сърце селско не трае, изява в София търси! А София и нейната история - кучета я яли. Важно е да се изпълнят бойните задачи! И да се понамаже на Добрев (нали ще почерпи), позволявайки си да подхвърля във вестник “Гласове” иронични благодарности от негово име. Нечистоплътно! Толкова и за Кокалов. Колкото до подкрепящите в нарочна подписка проекта, голяма част от тях дежурни по всякакви подкрепи, нека им е простено. Те очевидно не са в час. Важното е да се вдигне малко шум и да се прочетат отново имената им, независимо за какво.

Това, което най-много ме тревожи в този скандал, след безотговорността и алчността на властниците, е поведението на архитектурната общност. Повечето архитекти, с които съм близък, са горди и справедливи хора, нерядко с остър, но точен език. Също и с граждански позиции. Към всички тях бих искал да се обърна:

Колеги архитекти, не разбирате ли, че е дошло време да погледнем от място, по-високо от нашата балканска камбанария, например от покрива на музея “Реина София” в Мадрид? Трудно? Ами трудно е, ама си струва - в името на бъдещето, и особено в този случай. Иначе хора като Жан Нувел например няма да чуят никога нещо положително за вас или за нас, българите, като народ. Питам ви:

САМО ФУНКЦИОНАЛНА ЛИ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НОВАТА СГРАДА НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА АКАДЕМИЯ, ИЛИ ТРЯБВА ДА СЕ СЪЧЕТАВА ХАРМОНИЧНО И ИНТЕРЕСНО С ОКОЛНИТЕ СГРАДИ И ПРОСТРАНСТВА?

НЕ ТРЯБВА ЛИ ДА БЪДЕ СЪЩО НЕПОВТОРИМА, ЗАПОМНЯЩА СЕ, С ДИЗАЙН, КОЙТО НИ ВЪЗХИЩАВА?

НЯМА ЛИ ДА СЕ ПОСТРОИ ТЯ, ЗА ДА БЪДЕ В ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИЯ ВЕК?

СТЕФАН ДОБРЕВ ЛИ Е АРХИТЕКТЪТ НА ТОЗИ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК?

КАКВО МИСЛИТЕ ЗА РАЗМЕРА НА НЕГОВИЯ ХОНОРАР, СЪПОСТАВЕН С ТОВА, КОЕТО ВИЕ УСПЯВАТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ ЗА ВАШИЯ ТРУД?

СЛЕД КАТО ТОЗИ КОНКУРС Е ОПОРОЧЕН, НЕ СЛЕДВА ЛИ ДА БЪДЕ ОБЯВЕН НОВ, ТОЗИ ПЪТ МЕЖДУНАРОДЕН, С ПОДРОБНО И НЕДВУСМИСЛЕНО ЗАДАНИЕ?

1 000 000 ЕВРО НЕ Е ЛИ ДОСТАТЪЧНА СУМА ЗА ПРИВЛИЧАНЕ ЗА УЧАСТИЕ НА НЕ ЕДНО СВЕТОВНО ИМЕ В АРХИТЕКТУРАТА?

Виждате, все сериозни въпроси, и бих казал - риторични, които чакат не други, а вашите реакции и отговори. Не ми се сърдете, ама заради мълчанието си трябва просто да си посипете главите с пепел. Прекрасно разбирам сложността на междуличностните връзки, зависимости и отношения в гилдията. Както и какво значи колегиалност и добро възпитание. Това наистина са важни неща, които винаги съм уважавал и с които винаги съм се съобразявал! Сега обаче залогът е по-голям!

Това, което вие и Добрев трябва да разберете, е, че ако справедливо разкритикуваме неговия проект сега (за което, сигурен съм, един ден ще ми благодари), всъщност ще му направим услуга. Вярно, няма да вземе парите, но ще го мотивираме да се огледа, да види какво е постигнал дотук и да удвои творческите си усилия за постигане на истински успехи. А така какво? Ще прибере едни пари, ще почерпи, ще построи този грозен мастодонт и докато е жив, хората ще го сочат с пръст като човека, засрал (с извинение) работилите преди него в това пространство наистина големи архитекти. Помислете! Архитектурната професия е за хората, нищо че те може и много-много да не отбират кое е хубаво и кое не, но го чувстват! Защо не ги попитаме?

Във вашия прекрасен занаят без морал и отговорност не може! Вашето, както и нашето изкуство, е призвано да носи радост и наслада. Време е заедно да се противопоставим на грозотата, никнеща навсякъде в нашия град.

ДЛЪЖНИ СМЕ ДА НАДСКОЧИМ БАЛКАНСКИЯ СИ ПРОВИНЦИАЛЕН И ПАПАГАЛСКИ МАНТАЛИТЕТ! Иначе в очите на цивилизования свят ще си останем изгладнели и бездушни помияри…

И ако се върна към заглавието - камбаната бие за всички нас, които сме призвани да възпитаваме българите в духа на истинските естетически стойности, колкото и трудно да се оказва понякога това.

в. “Арх&Aрт борса”, бр. 27/2008 година