Да спасим сърцето на София!
Националната художествена академия - морален дълг или юридически казус?
Проф. Пламен ВЪЛЧЕВ
Отново за легалното престъпление в центъра на София
Внушителен за представите на редовия българин Обществен съвет, сред чиито учредители личат имената на акад. Светлин Русев, проф. Валентин Старчев, арх. Богдан Томалев-ски, Любомир Левчев, Копринка Червенкова, Анани Явашев и др., с председател Никола Гюзелев, общо 33 души заедно с членовете на журито и ректорския съвет на НХА, като прибавим към тях и имената на ректорите на 15 висши училища у нас, се озоваваме пред един наистина респектиращ, макар и неформален, обществен орган, поставил си на 5 юли 2005 година целта да работи за осигуряване на широка обществена подкрепа: мобилизиране на интелектуални и финансови ресурси, както и да лобира пред държавни и частни институции за реализирането на проекта, спечелил конкурса за реконструкция и разширение на сградата на НХА.
След като прочете имената в тази сияйна броеница от съмишленици, човек логично си задава въпроса защо тези хора, въпреки обета, който са си дали, оставят такъв огромен вакуум в медийното пространство, където само трима-четирима сред тях имат наглостта вече втора година да се противопоставят на канонадата от критични становища на уважаващи себе си архитекти, художници, журналисти и обичащи искрено своя град и символите му граждани. Стократно по-голямо е числото на онези българи, които в незасегнатото от медийния чадър интернет-пространство, волно изливатгнева и отвращението си от новия проект
Любопитно е да се знае примерно, че след материала на журналистката Цветелина Соколова “Битка за сърцето на София” във в. “Сега” (14.04.08) в същия ден в сайта на вестник “Сега форум” изсипват съкрушителните си мнения 36 достойни българи. Някои от мненията са крайно нелицеприятни и незаслужено прострени над цялата архитектурна гилдия, но отговорността за подобни критики пада единствено върху онези деветима архитекти от прословутото жури (”Да питам - защо толкова скъп проект, бе?! Сигурно щото журито голямо…”). Ще припомня и за трупащите се с хиляди вече подписи в подкрепа на идеята сградата на академията да бъде завършена в духа на първостроителите или пространството около храма да бъде защитено от посегателствата на бизнеса.
Заключителен протокол № 13/20.06.05 е документът - еманация на цинизма,
с който е пропит конкурсът за прединвестиционно проучване и проектиране на “разширение и реконструкция на сградата на Националната художествена академия - София” под патронажа на президента на Република България. Ето само два цитата: “Настоящият професионален форум показа, че архитектурните конкурси, реализирани по ясни правила, са отлична форма за търсене и откриване на обществения интерес при изграждане на човешката среда.” И: “Надяваме се, че този конкурс ще стане добра основа за истински обществен дебат върху начина, по който се развиват днес българската столица и българ-ската архитектура”.
Обществен дебат действително се получи, въпреки яростната съпротива на онези, които декларират полезността от такъв дебат. Неволно се сещам за онзи учуден господин от вица, който вежливо предложил мястото си в трамвая с надеждата, че също така любезно ще му откажат…
Така, без капчица уважение и такт, въобразили си, че имаме право да изразяваме мнението, ние - простосмъртните, относно съдбата на нашата столица, се нахвърлихме върху ръководството на НХА и почтеното жури, като поставихме под съмнение естетическите и морални принципи на тези дълбоки професионалисти. От досегашните публикации си спомняте по колко “ясни” правила бяха реализирани както конкурсът, така и сключеният въз основа на него договор. И защо при такава “чистота” се наложи анулирането на договора за работно проектиране. Изплатени бяха незаконно 720 000 лева, а сега, за да не се връщат, въпреки изричната клауза в споразумението, се обявява процедура за договаряне без обявление, като не се канят всички класирали се в конкурса, а се прави, както народът се изразява в подобни случаи, “кушия с един кон”. Отдавна и на децата вече е ясно, че за защитниците на проекта
не проектът е толкова ценен, а проектантът му - този, който се явява в ролята на касичка. В интервю пред “Нощен труд” (11-12 април 2007 г.) арх. Добрев заявява: “Не вземам всичките 2 милиона лева. Част от хонорара е за проджект-мениджмънт.” Няма да идентифицирам проджект-мениджърите и да гадая каква част от хонорара им дължи. Само ще напомня, че троянският кон, който вкара едрия бизнес и на този свещен адрес “Шипка” 1, е Божидар Йонов.
Той, въпреки че е възпитаник на Националната художествена академия, неин професор и доскоро неин ректор, не познава заслужилите, за да я има тази академия, но добре познава онези, които ще я затрият. Сред тях са маститите архитекти и художници, чието бездушие ги сдуши като журьори в показно единодушие, търсещи, както вече стана дума, най-податливия автор, за да бъде и в този случай утвърдена горчивата за нашата действителност истина, че когато държавата отпуска някакви пари, то е, за да бъдат откраднати.Формулата е неприложима към хората с чест,
към онези, които с години градят доброто си име, и то тук, у нас. Абсурдна в случая за архитектите с талант, тя е лесно приложима към онези с прозвище “архитект”. Шансът е на страната на гурбетчията Стефан Добрев, чийто талант да се сработва е високо оценен и приписан на бедния му проект. Срещу проекта се изписа и изговори много, но докато едни от журьорите мълчат, за да защитят себе си, другите, за да защитят себе си, продължават и в медиите съвсем спорадично да защитават проекта. И припомнете си с какви аргументи правят това, най-тежкият от които е съставът на 13-членното жури, включващо и техните имена. Сякаш става дума за Христос и учениците му, а не за Божидар Йонов, селекционер на заклетите съдници. И когато се правят намеци както в писмото-отговор до мен на г-жа Малчева, началник на кабинета на министъра на културата, за наличие на субективизъм и групови интереси, да не се забравя, че няма по-драстичен пример за подобен подход от съставянето и работата именно на това жури.
Държа да отбележа, че този конкурс би следвало да е в приоритетите на държавата, не толкова поради факта, че Рисувалното училище (Художествената академия е най-старото държавно висше училище, а защото сградата му влиза в контура на главния площад на столицата, представлява съществена част от ансамбловата идейно-композиционна структура на този площад. Днес държавата абдикира от подобен ангажимент и великодушно в лицето на Йонов го поверява на бизнеса. Йонов, превърнал академията в придатък на своята фирма, рефлекторно го свежда до вътрешноведомствен фирмен проблем. А във фирмата има и фирмен порядък. Там плурализмът води към борсата на труда. От това обстоятелство се измъква вторият защитен аргумент: с изключение на един всички в академията стоят зад проекта Добрев. Трябва да се разбира: най-стойностните български художници мислят така и обществото трябва да им се довери. Всъщност директивата да не се спазват законите в академията проумяха всички освен мен и главния счетоводител. Служилата вярно и с любов към академията г-жа Христова трябваше да понесе продиктуваното от желание за мъст непредизвестено, екстрено пенсиониране. Трябваше ли точно в този момент академията да изплаща безсмислени обезщетения? Категорично да, за да се разбере от всички, че в дъщерната фирма на Йонов “Художествената академия” новият й управител Светослав Кокалов пипа със здрава ръка. Главният счетоводител е онази личност в академията, която над всичко поставяше честа и достойнството си и отстоя граждан-ския си дълг да не приема ограбването на историята и на българския данъкоплатец. Главният счетоводител беше шкартиран само заради подозрението, че е изнесла “фирмени тайни”, отнасящи се до преразпределяне на вътрешноакадемични финансови средства. На два пъти в мандата на Йонов при неясни обстоятелства се увеличаваха персоналните заплати на ръководството, в т. ч. на катедрените ръководители - хората, предварително облечени с доверието на колегите във водените от тях катедри и съответно с огромни възможности да влияят върху мисленето им.
Годишно тази каста от 28 души отклонява за себе си около 165 000 лв. или всеки месец ощетява всеки от 140-те преподаватели с по 55 лева. Това в известен смисъл като че ли обяснява феномена - преподавателите в НХА поддържат идеята “нов проект”.
Но в бутафорната ни държава, където само престъпността е истинска, законите са като онези картонени “патрулки” по шосетата, които, привързани към някой билборд, с висящи над канавката колела, са по-скоро търсеният параван за неотложните физиологични нужди на някого, отколкото всяващи респект символи. Така със смяната на ректора НХА измени и официалните си гледища. Кокалов, новият ректор, вече не твърди, че всичко е съобразено със закона, а че законът бил несъвършен. За зла участ проф. Йонов и проектът за нова сграда на академията станали изкупителната жертва на този несъобразен с процедурата за сключване на пряк договор с първопремирания, закон.
Каква нагла демагогия!
Кога разбра Кокалов, че законът е несъвършен? Може би, когато разбра, че изобщо е имало закон и че, както сам той си спомня, “добър или лош, законът трябва да се спазва…” Каква оригинална форма да си в помощ на държавата си!
Нарушаваш законите й и й показваш, че са несъвършени. Или нарушаваш ги в очакване да се регулират и съобразят с теб, или иначе казано - с европейската и световната практика. В конкретния случай обаче проблемът не е в закона, а в несъобразяването на конкурсната програма с него. Защото ако конкурсът беше проведен по правилата, проблем нямаше да съществува. Проблемът идва тогава, когато за канава на конкурса се използват условията, определени по наредбата за обществените поръчки. Именно тогава се избягва коментарът за стойността на бъдещата архитектурна услуга. И само тогава е възможно с обтекаеми естетически аргументи журито да се консолидира около проект, зад който стои предпочитаният проектант. Онзи, с когото е възможно да бъдат усвоени щедро отпуснатите от държавата средства. Малко трудно, но все пак проумял новия тактически план, ректорът обявява договора с арх. Добрев за нищожен с допълнително включена клауза проектантът да върне изплатените му средства. Как се връщат 720 000 лева обаче, когато те отдавна са в личните сметки на онези, които осъществяват проджект-мениджмънта на Добрев. Да, това са необходими формалности, за да се стигне до повторна покана само към арх. Добрев. И отново в нарушение на Закона за обществените поръчки, най-малкото заради това, че при тази нова процедура трябва да бъдат поне уведомени всички класирали се в конкурса, ако приемем, че изобщо може да има развитие една прекратена без правни основания за продължаване процедура за 2 420 000 лева по наредбата за обществени поръчки.
Видно е, че всячески се търсят възможности услугата, предлагана от Добрев, да бъде предоговорирана, за да не се провали уговорката. Сюжетът ще се развива в единствено желаната за договарящите се посока, тъй като живеем в страната на парадоксите, където нарушителят на закона е в позиция единствено да се възползва от резултатите на собственото си нарушение.
Сега Йонов с облекчение среща резултатите от своя активен мандат. В рамките му, под плътния институционален чадър, той сдобива академията с инженерна експертиза, окачест-вяваща сградата с ателиетата (към ул. “Оборище”) като застрашаваща живота на обитаващите я и гражданството. Ако това е истина за сградата, претърпяла две разрушителни земетресения (1917, 1928) и бомбените попадения в непосредствена близост от края на войната, то ръководството на общината и на НХА трябва да бъдат уличени в престъпна небрежност, заради това, че допускат година и половина след експертизата там да се водят занятия. Впрочем тази мнима експертиза е била платена, защото първоначално Йонов пред претекст за авариен ремонт е искал законно да заобиколи Закона за обществени поръчки. Скоро схваща несъстоятелността на идеята си, забравя за “сградата-убиец” и тръгва пряко през просото - през закона. Експертизата - тя ни хляб иска, ни вода - седи и чака. И ето момент, в който е добре дошла. Превръща се в мотив, с който Комисията за защита на конкуренцията оставя без последствия молбата на един от участниците в конкурса за спиране на процедурата, водеща до предоговаряне между НХА и арх. Добрев.
И още нещо предвидливо Йонов е свършил по време на своя мандат. Успял е да издейства постфактум (две години след конкурса, проведен в нарушение на тази норма) във временния устройствен план за карето на академията промяна в параметрите на застрояването - от ниско, каквото е за целия архитектурен ансамбъл около Храм-паметника “Св. Александър Невски”, във високо. Читателят се досеща: докато се гласува новият устройствен план на София какво архитектурно създание може да избуи!
Ако въпроси, отнасящи се до вътрешноакадемичните структури и методите на преподаване са относително защитени от академичните структури и методите на преподаване са относително защитени от академичната автономност, то с всичко останало, което се случва в академията, не е така. В абревиатурата НХА е цялата философия на моите действия. Аз убедено вярвам, че демократично право на нацията е да знае какво се случва в Националната художествена академия. А на държавните институции, отговорни за това висше училище, е дълг да следят за процесите вътре в него. На медиите, и на първо място националните, да сведат до знанието на обществото случващото се. Нищо подобно обаче не се случва. Институционален и медиен чадър вече втора година осигурява условията за легално престъпление срещу националните символи - площад “Св. Александър Невски” и Художествената академия.
Благословеният от президента на всички българи конкурс за разширение и реконструкция на сградата на НХА и последвалият договор между ректора Йонов и архитект Добрев сами по себе си представляват класически юридически казус, в който всички външни признаци на престъпление са налице, но липсват елементи на вина и никой не подлежи на наказание.
в. “Седмична поща”, бр. 381/2008 година