Бедний ми “Проект Добрев”
Георги ДЕВЕДЖИЕВ
Уважаеми читателю,
Влизането ни в Европейския съюз е свързано с разбирането, че: …”Градът трябва да поддържа равновесие между модерното си развитие и съхраняването на историческото си наследство, да вгражда в себе си новото, без да разрушава старото; да следва принципа на устойчиво развитие. Град без минало е като човек без памет. Хората оставят следи от своя живот, своя труд, своята лична съдба в градовете под формата на квартали, сгради, озеленяване, храмове, библиотеки; колективното завещание на миналото, даващо на следващите поколения чувството за приемственост на собствения им живот и отговорност за бъдещето.”
В България архитектурното ни наследство създава неповторимия образ на много наши градове и села. Големите градове се славят в централните си зони със сгради от края на ХIХ и началото на ХХ век в модерни за времето си европейски стилове. Отделни квартали и забележителни сгради притежават статут на паметници на културата и са под законодателна закрила. Тяхното опазване, реставрация и консервация се финансираше до преди 18 години с държавни средства, а впоследствие много от тези архитектурни ансамбли бяха реституирани и днес сме свидетели как се изкупуват от банки и фирми, които ги реставрират и превръщат в офиси. Реставрацията обаче е скъпо занимание и новата вълна “бизнесмени” търсят по-евтино (тарикатско) решение, като формално запазвайки старинната фасада, я вграждат в огромни съвременни офис-сгради, бизнес-центрове, хотели с контрастна визия и “пиршество” от стъкло и алуминий. С горчивина споменавам и преднамерено изоставените ценни исторически сгради (ретроградни), с цел върху руините им да се построят нови (модерни). Свидетели сме на повсеместен АРХИТЕКТУРЕН ВАНДАЛИЗЪМ! Разбира се, проблемът е не само урбанистичен, финансов, естетически, а и в тълкуването на историческата памет. Много от съвременните сгради се намесват арогантно в специфичната градска среда. И тук навлизаме в морални категории, с които инвеститори и проектанти, с малки изключения, са скарани.
оводът за горното “извлечение” е набиращата сила гражданската нетърпимост към ПОСЕГАТЕЛСТВОТО ВЪРХУ ДУХОВНАТА ПАМЕТ на исторически обоснования емблематичен център на София - площад “Св. Александър Невски”. Конкретно, акцентът е върху злополучното “Разширение и реконструкция на сградата на Националната художествена академия”.
Автори на някогашния проект за сграда са архитектите А. Н. Смирнов и А. А. Яковлев, въпреки че чертежите са подписани само от А. Н. Смирнов.
“…Проектът носи белезите на неокласическа композиция с изобилна украса на фасадите, която може да се определи като “византийско-мавританска”, т.е. той е напълно в духа на времето, наситено с еклектика. Главната фасада е западната, решена симетрично с малък купол в централната ос. Заедно с представителната фасада на Държавната печатница тя е замислена да оформя тържествената източна рамка на храмовия площад. Две надлъжни крила и по-ниска от тях аркада затварят обширен вътрешен двор.
Схемата на застройката е коридорна, в по-голямата си част едностранна. Вътрешното разпределение отговаря на нуждите на учебно заведение за изкуствата и фактът, че изпълнява своите функции и до днес, потвърждава неговата функционалност.” (М. Коева)
Сагата в днешно време започва с конкур-сната програма за изработване на прединвестиционно проучване и проектиране за “Разширение и реконструкция на сградата на Националната художествена академия”, находяща се в м. Центъра” зона А север, кв. 499, УПИ т-1.
1. Основание:
Конкурсът се обявява на основание на “Наредба за възлагане на малки обществени поръчки” ДВ (извънреден брой) от 27 септември 2004 г., по смисъла на чл. 1, т. 4.
2. Патрон:
Президентът на Република България Георги Първанов.
3. Обявител:
Национална художествена академия и Столична община.
16. Награди:
Общият награден фонд е 20 000 лв.
Журито има право да присъди:
- първа награда ” 8000 лв. и възлагане на проекта;
- втора награда в размер на 5000 лв.;
- трета награда в размер на 3000 лв.
Наградният фонд е определен съгласно Наредба №1 за определяне на минималните цени в устройственото планиране и инвестиционно проектиране.
Останалата част от наградния фонд в размер на 4000 лв. се разпределя по преценка на журито измежду останалите проекти в поощрения до 1000 лв. на проект.
Проектът на арх. Стефан Добрев печели конкурса. И тук възникват първите въпросителни, като снизходително отминаваме факта, че липсва виза за проектиране! Много скоро парите за проектиране стават 2 милиона, необичайни за досегашната практика. Осигурило си медиен комфорт с пресконференция в БТА (11 април т.г.), ръководството на НХА възприе позицията:”който не с нас, е против нас”! Причините бързо излизат на повърхността - духовните покровители на проекта “Добрев”. Наставниците на арх. С. Добрев отчитат неговия 17 годишен гурбетчийски период във Франция и внушават своята гледна точка. За сведение на непосветените темата на конкурса е тествана в студентските ателиета на УАСГ. А резултатът от “Мюнхенската екскурзия” доказва за пореден път, че не може механично да се прилагат етнокултурни модели и строителни практики.
В медийното пространство е показателно дистанцирането на акад. Св. Русев, очевидно останал верен на делото на своите съратници арх. Н. Николов и Ат. Нейков. Иначе словохватливият В. Рашидов също не изказва категорична позиция.
А всъщност проблемът е за опазването на архитектурното завещание на арх. Смирнов!
И идва ред на въпросите.
Запозната ли е Президенската институция с намеренията за “архитектурната интервенция” на проекта Добрев, защото факт е, че:
ПЛОЩАД “Св. Александър Невски” Е САКРАЛНО ПРОСТРАНСТВО
ЗА СОФИЯ И БЪЛГАРИЯ!
ЕМБЛЕМА НА БЪЛГАРИЯ!
ПОЗНАВАЕМАТА ОБРАЗНОСТ ПРЕД СВЕТА!
ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ХРИСТИЯНСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ!
Наложително е да се отговори от съответните институции на следните въпроси за:
1. РАЗМИНАВАНЕ С ПЪРВОНАЧАЛНО ОБЯВЕНОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ. ПРОМЯНА НА КРАЙНАТА ЦЕНА НА ПРОЕКТА “ДОБРЕВ”. НЕЯСНОТА (НЕПРОЗРАЧНОСТ) ПО АНГАЖИМЕНТА И ФИНАНСИРАНЕ ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВНИТЕ И ЕВРОПЕЙСКИ СТРУКТУРИ.
2. ЛИПСА НА ШИРОК ОБЩЕСТВЕН ДЕБАТ ПО ПОВОД АГРЕСИВНАТА АРХИТЕКТУРНА КОНЦЕПЦИЯ НА ПРОЕКТА “ДОБРЕВ” И ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Й ВЪРХУ ЕМБЛЕМАТИЧНОТО ЗА СОФИЯ ПРОСТРАНСТВО.
3. ХИПОТЕЗИ И РЕАЛНОСТИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ОФИСИ.
4. НАРУШАВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИ ЗАКОНОВИ РАЗПОРЕДБИ НА НИПК.
5. РИСК ЗА ЕКОЛОГИЧНИТЕ ДАДЕНОСТИ И ТРАНСПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА. ИСТИНАТА ЗА ГАРАЖИТЕ НА ДВЕ НИВА (ЗА 500 КОЛИ).
6. РИСК ЗА АРХЕОЛОГИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО (СЕРДИКИЙСКИЯ НЕКРОПОЛ)!
7. ПРОЕКТАНТСКО НЕДОМИСЛИЕ ЗА МЯСТОТО НА АТЕЛИЕТАТА. ДЪЛГОСРОЧНО БЛОКИРАНЕ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС!
8. СЪДБАТА НА ДРУГИТЕ ИМОТИ НА НХА. СГРАДАТА НА БУЛ. “КНЯЗ ДОНДУКОВ” 47 Е ПРИМЕР ЗА КОРУПЦИОННА СХЕМА!
9. КОИ ФИНАНСОВИ И ПОЛИТИЧЕСКИ СТРУКТУРИ ПОДВЕДОХА ХУДОЖНИЧЕСКАТА ГИЛДИЯ? ЩЕ ИМ БЪДЕ ЛИ ПОТЪРСЕНА СЪДЕБНА ОТГОВОРНОСТ? ДА СЕ ВИЗИРАТ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ИНТЕРЕСИ!
Завършвам със сполучливата реплика на водещ български архитект, че с проекта на арх. Добрев парламентът ще заприлича на “еднофамилна къща”.
Почит и уважение към делото на арх. К. Йованович, арх. А. Померанцев, арх. А. Смирнов, арх. А. Яковлев, арх. Ф. Шванберг, арх. Й. Миланов, арх. П. Момчилов, арх. С. Овчаров, арх. Й. Йорданов, арх. А. Томишко, арх. Н. Николов.
…О, бедний ми “проект Добрев”.
в. “Арх&Aрт борса”, бр. 35/2007 година