Да спасим сърцето на София!

Арх. Андрей МИХАЙЛОВ

Живеем в бурни времена, наситени до полуда темпове на живот - времена, с често нахлуващи ветрове на промяната с променлива посока… или както казват хората - интересни времена. Аз скромно бих добавил - времена на интереси, на чудовищни интереси и чудовищна бездуховност. Едва ли има друг период в цялата ни национална история, през който алчността, бизнесинтересите и сребролюбието така безпардонно и брутално да са смазвали духовната същност, традиции и идентичност на този народ, градени, съхранявани и завещавани в продължение на цялата ни хилядолетна история - дори и по времето на робството.

Напълно в тон с гореописаната тъжна, но реалистична картина на нашето настояще е и утвърждаващата се “официална” концепция за развитието на градския център на София с неговите културно-исторически пластове.

Няма да изреждам многобройните факти на вандалско отношение към архитектурно-художественото наследство в името на груби и користни финансови интереси - те са описани подробно от предишни колеги. Като се започне от бившата градска библиотека - та до къщата на Яблански… случаите за съжаление са многобройни, а тенденцията продължава…

И така стигаме до най-новия прецедент в архитектурно-конкурсната ни история - новата сграда на НХА и обемно-пространственото решение на пл. “Ал. Невски” - символът на нашата културно-историческа, архитектурна и верска традиция.

Читателите са запознати с двете коренно противостоящи една на друга концепции за развитието на тази част на столицата, наречена в прекия и преносния смисъл на думата “Софийски акропол” - “бизнес концепцията” и “класическата”. Всеизвестно е, че на проведения конкурс за нова сграда на НХА победи първата - т.е. бе одобрен единодушно проект, който и като външен образ, и като функционално решение наподобява много повече бизнесцентър и административно-търговско-развлекателен комплекс, отколкото художествена академия. Един огромен, изтърбушен стъклен обем, разбиващ на пух и прах цялата оригинална концепция за оформяне на площада, с градската ос на симетрия по ул. “Оборище” и перспективна задънка - храмът “Св. Ал. Невски”, с два прилежащи, симетрични като обемно-пространствена структура обема - на бившата Държавна печатница (сега НГЧИ) и на НХА - проекта на арх. Смирнов. Всъщност още от самото начало буди недоумение обхватът на разработката на основния макет на прилежащите сгради - от обема на НГЧИ е разработен само южният ризалит. По този начин още в зародиш се неглижира градската ос на симетрия, залегнала като основен принцип в цялостното оформяне на пространствената архитектурно-художествена рамка на площада.

Ако основният макет беше разработен с цялостно включване на сградата на НГЧИ, което е съвсем логично, даже задължително - то тогава щеше с още по-голяма сила да проличи несъстоятелността на първопремираната сграда на НХА, която по никакъв начин не репликира нито като обемно-пространствена структура, нито като художествена стойност сградата на НГЧИ.

Така компетентното жури сложи кръст на една класическа, утвърдена още в края на по-миналия век ос на симетрия, каквато в София почти липсва, а всеки уважаващ себе си град с минало - да не говорим за европейските столици - от Виена и Париж до Рим и Будапеща, притежават в изобилие такива оси, проведени елегантно и красиво свидетелство за една утвърдена и ценена културно-историческа и естетическа традиция.

За срам и съжаление, една от малкото все още неунищожени оси на симетрия ни е завещана от “черния тоталитаризъм” - всички знаем Ларгото, с бившия партиен дом и двете симетрично развити сгради на Министерския съвет и Президентството и продължението по западната ос с паметника на Св. София и бул. “Т. Александров”. Красиво, нали? Всяка елегантно проведена ос на симетрия в един град му придава красота, елегантност, хармония и класичност. Вижте Париж с Айфеловата кула, Двореца Шайо и Марсово поле, Площадът на съгласието с Мадлената и симетричните правителствени сгради и в ос - египетския обелиск. Виена с двореца Хофбург и целият архитектурно-художествен ансамбъл, следващ една класическа анфилада. Вечният град с катедралата “Св. Петър” и прочутият площад с колонадите. Стотици са примерите за симетрично проведени оси в най-красивите европейски и не само европейски градове. Такава ос на симетрия са провели и нашите велики предшественици, милеещи за града си, мечтаещи да го превърнат в един достолепен и красив европейски град. За наш срам голяма част от тези творци на красота не са били българи, но са милеели повече за нашата национална култура и духовност, отколкото някои наши съвременници, наричащи се българи, християни…

Най-парадоксалното в случая е, че в състава на конкурсното жури присъстваха трима мастити представители на реставраторската гилдия, които твърдо застанаха зад проекта “Добрев”, а най-малко те имаха основание за това… В тази връзка искам да напомня за наскоро гласувания закон за защитените територии, според който същинският градски център на София се третира като архитектурно-исторически резерват, в който всяко ново строителство трябва органически да се вписва в околната среда - иначе казано, то не трябва да доминира, а да се подчинява и дискретно да допълва и обогатява цялостния архитектурно-художествен облик в тази най-класическа стара част на нашата столица. Такава е практиката във всички уважаващи себе си европейски градове, където са допуснати частични реконструкции, реставрации и модернизации на съществуващи сгради или ново строителство в масивния градски център. Крайно време е да се разбере, че с реализацията на първопремирания проект за сграда на НХА, се обезличава и унищожава не само съществуващата такава на арх. Смирнов, но се слага кръст на цял един ансамбъл от класически тип, замислен отпреди столетие и неосъществен докрай поради факта на войната и липсата на средства след това. Като българи и православни християни обаче ние сме длъжни да го доосъществим в същия дух. На фона на всичко казано дотук звучи обидно изказването на ректора на НХА, че видите ли - старата сграда на арх. Смирнов изглеждала като провинциално читалище, сравнена с “модерната” архитектура на първопремирания проект. По същата логика многоуважаемият ректор би трябвало да оприличи сградата на Светия Синод с читалището в Долни Чифлик, а Националната библиотека - с мавзолея на Георги Димитров може би…

Мнението на много трезвомислещи хора е тъкмо обратното - на фона на талантливата архитектура на арх. Смирнов, изобилстваща с богата орнаментация и забележително пластично оформяне в екстериора, “модерната” трактовка на новата сграда наподобява стъклобетонна

менажерия, с безкрайно суховата структура - един технологичен, софтуерен продукт - простоват, но могъщ, в компанията на едни не толкова могъщи, но аристократични съседи… богат и властен новобогаташ всред бедни интелектуалци - простете за сравнението…

И така, господа - за всеки истински софиянец, милеещ за града, територията около пл. “Ал. Невски” е сакрална територия - недейте посяга на нея с грубите, алчни и атеистични ръце на едрите бизнесинтереси.

Целият този площад е замислен от нашите деди като храм - храм на изкуството, храм на вярата, храм на нашата национална идентичност.

Не посягайте на Храма. Ако го направите - нека Господ ви прости, защото аз не мога…

в. “Арх&Aрт борса”, бр. 4/2007 година