Да спасим сърцето на София!

Фанна КОЛАРОВА

Градът

Родното ни място е съвкупност от светлината, мирисите, шумовете, улиците, природата на един град, с които оставаме свързани цял живот. Как ще се движим по пътя на живота си, дали с увереност и самочувствие, или на прикляквания с прибежки, се определя от културата и образованието, които ни е дало родното място.

Природата, климатът и местоположението са привлекли първите заселници. Намерили плодородна почва, извори с топла и вкусна вода, планини, които пазят от вятър и враг, и започнали да градят. Животът на поколения е натрупвал през вековете на това място стремежи, борби, моменти на щастие, нови идеи. Полека лека се появяват и оформят улиците и парковете на днешния град. Вълнуващо и интересно е да се проучва например историята на сгради като църквата “Света София” и Съдебната палата. Площадите, градините и най-вече центърът на София, който е същевременно и емблемата на България - всичко това е изградено пред очите на софиянци и оставило спомени сред населението. Тази обща памет ни свързва дълбоко и силно с града и създава един вид родствена връзка между съгражданите. Преживелици по улиците на града създават емоционална тъкан в нас.

Околната среда влияе пряко на психиката. Градът и всеки негов жител са в постоянно взаимодействие. Градът е нашият общ организъм. Раните, които му се нанасят, са наши рани. Допускаме да се събарят ценни сгради, да няма метър от тротоарите, на който да се стъпва безопасно, да няма улични платна без повреди, да се вдига прах с метли по цял ден, вместо да се чисти с отдавна въведени в практика машини, да няма чисти тоалетни. Изброеното са най-елементарни условия за битуване. Да изискваме от тези, на които плащаме държавни заплати, да се грижат за елементарните нужди за живот в София, не би трябвало да е тема на разговор!

Има и друго обяснение, то е в съзнателното ежечасно унижение на гражданите, от страна на държавния апарат, за да ни сломи, оставяйки ни всред боклук, мръсотия, облаци прах, отровни газове, безнаказан вандализъм. От спомени и снимки знаем, че София е била подредена, чаровна, озеленена, чиста и приветлива. Знае се също, че най-добрата защита от престъпления на държавата срещу народа е присъствието на гражданско общество, будно, интелигентно и активно.

Лицето

Как ще се почувстваме, ако някой ден, поглеждайки се в огледало, намерим там едно ново, непознато лице? Първо ще помислим, че сме полудели, че сме си загубили разума. Лицето, с което сме израсли, с което ни познават другите, това сме ние. Най-важната част от материалното ни тяло в този земен живот. Без него и самите ние не можем да се разпознаем, да кажем - ето, това съм аз!

Защо рушим лицето си? Не се обичаме или не се харесваме и се подлагаме на пластична операция до неузнаваемост. Търсим си ново лице? Срам ни е от миналото, от спомените? Само лекомислено безгрижие или преднамерена пасивност - “нали някому плащат, за да реши какво е ценно и да се погрижи за опазването му”?

София е огледалният ни образ. Вглеждаме се в нея и ни става страшно.

Тегли се една псувня, като хапче срещу комплексите за малоценност, и се отминава, но преглътнатата горчилка се напластява и ни отравя. Продължаваме ден след ден да вървим по изпочупените тротоари с наведени глави, не само да не се препънем, а защото ни е яд някому, но и на самите себе си.

Пиша тези редове като художничка, възпитаник на Художествената гимназия и на Националната художествена академия. Конкретните поводи са два и са пряко свързани.

По-горе казах, че центърът на София е и емблемата на България. Това е лицето на София и лицето на България. По света свързват България с катедралата “Св. Александър Невски”, паметника на връх Шипка и Слънчев бряг, е, да, и Рилския манастир, и Седемте рилски езера. Все още! Слънчев бряг вече отпадна от списъка, Седемте рилски езера също се бетонират, а за площад “Св. Ал. Невски” се изработват планове той да бъде остъклен. Така за едно десетилетие ще допуснем лицето на България да бъде заличено от псевдомодерни, породени от алчност строежи.

Ансамбълът на площада около катедралата “Св. Александър Невски” ще бъде коренно променен, ако се реализира строежът на една по височина и обемност доминираща сграда на мястото на Художествената академия. Тази 22 метра висока маса ще се изцъкли с остъклената си фасада, напълно чужда по стил на обкръжаващите я.

Под заглавието Национална художествена академия се разработват планове за една мултифункционална сграда в центъра на София. На нея се гледа като на обект, с който ще се присвоят пари от ЕВропа. Заглавието НХА е камуфлаж.

Това се доказва от несъвместимостта на предвидените офиси, заведения, паркинги с учебния процес в едно висше училище по изкуствата. Идеята ателиетата да бъдат облицовани с мрамор буди в мен смях. Оберлихт не се предвижда, а част от ателиетата е запланувано да бъдат изпратени в подземен етаж, за някои специалности ще се търсят пак помещения на други адреси… Затова пък ще има сладкарници и ресторанти. Сигурно не за портмонето на студентите. Ще има слънчеви офиси за евродепутати и подземни гаражи. Националната художествена академия няма нужда от мултифункционална сграда, а една мултифункционална сграда няма нужда от при-съствието на бедни студенти, които претендират за просторни ателиета. Логиката на бързата печалба ще наложи за много кратко време други обитатели на заплануваната мултифункционална сграда. Така че колегите ми с титли и без титли, преподаватели в Академията, които почти под пълен строй са застанали зад проекта Добрев-Йонов в очакване на обещаните хонорари за монументални художествени пана по новата сграда, ще се прославят като ликвидатори на Художествената академия.

Пренебрегва се присъствието на историята. Построеното до днес по проекта на Смирнов от 1906 г. се е утвърдило като мащабност, стил и материал. Всеки зид е напоен с история, с присъствието на всички наши именити художници, било като преподаватели или студенти тук. В проекта се предвижда събаряне на сегашната сграда с ателиета и вграждане на по-малката, червената под остъклената фасада на новата, мултифункционираща.

Най-болното в този амбициозен план, иницииран от проф. Божидар Йонов и проектиран от арх. Стефан Добрев, е, че не е разработен като част от ансамбъла на площада. Реализирането на сградата, проектирана от С. Добрев, ще е началото на разрушаването на пл. “Св. Ал. Невски”.

След падането на стената в Берлин се проведоха продължителни и ожесточени диспути на тема застрояване на стария нов център около Бранденбургската врата, Паризер плац и Потсдамер плац. Аргументираше се за стила на историческия център и в детайл височина на застрояване, допустими материали, отвори по фасадата и пр. На подиумни дискусии и в медиите, в диспута се вкючиха институции, организации, известни личности и заинтересовани граждани.

За радикалното ликвидиране на традиционния ансамбъл в центъра на София не се говори, а се действа тихо зад закрити врата.

Проектът на арх. Александър Смирнов от 1906 година за центъра на столицата като ансамбъл е за софиянци и за България историческа даденост. Този ансамбъл е лицето на София, лицето на България, нашето лице. Преди да се отнема или добавя нещо към него е задължително да има обществен диспут. Такъв до днес не се е състоял.

Планове и студии за ансамбъла на площад “Александър Невски” са разработвани и се съхраняват. Задължително е от страна на Софийската община да се организират изложби и публикации с материалите, които съществуват, както и да се открие форум на тази тема. Обществеността трябва да получи информация и възможност да участва в дискусията.

Защо се мълчи? Защо не се допускат публикации в медиите на тази тема? Защо студентите не се изказват по въпроса каква да бъде тяхната Художествена академия? Защо не се повдигне дискусия на национално ниво, когато се променя центърът на София така драстично!? Имат ли мнение по въпроса г-н г-н Бойко Борисов, Георги Първанов, Сергей Станишев, тъй като площадът служи за фон на почти всички техни официални акции в столицата?

Творците

Не случайно Художествената академия и Софийският университет съседстват с най-голямата християнска катедрала в България, Народното събрание и БАН. Творческата младост в непосредствена близост със Законодателния орган на Републиката. Ако го погледнем като инвестиционен проект, трябва да се преклоним пред ония глави, които са заложили на инвестицията Бъдеще и са настанили до сградата, в която се решават законите и политика

та, младежта, изучаваща една много трудна професия, в която се разчита само на творчески заложби и тяхното разгръщане. Ето и идея за проект, три творчески дни в парламента, присъствието на парламентаристите и младите творци задължително. Тема - “Моята визия за България утре”, ще има полза, убедена съм!

Погрешни данни

Пътят към ада е павиран с добри намерения. Съкооператорите ми търсеха начин да санират пооръфаната от времето сграда, строена 1939/40 година. Намериха си и човека, който със славата на много голям архитект, работил години в Париж, с връзки към управ-ляващите страната и държащите печатите чиновници, пожелал да си преустрои нашите тавански помещения в ателие. Архитект Стефан Добрев, същият, известен на софиянци с амбицията си да засенчи храм “Св. Ал. Нев-ски” и да скрие от погледа ни сградата на Националната художествената академия.

Подписана бях под идейния проект чрез упълномощител, защото отсъствах от страната. Въпреки изрично изказаното условие да ми бъде показан проекта преди подпис, не бях информирана. Фактически усъмних се, че има нещо нередно в този проект, след като видях реализирана част от строителството.

Оживена строителна дейност преживяхме от месец септември 2006-а до януари 2007-а, но без узаконени работни чертежи. Сподвижници на арх. Добрев от Строителен надзор “Тракия Гарант” АД, Пловдив му издадоха Акт 14. Строежът беше изоставен от месец март до месец ноември. Като резултат - теч и плесен в последните два етажа. Узаконени работни чертежи и до днес няма.

Прикриват се “малки” беззакония и се създават свършени факти. Пълно пренебрежение към протести и предупреждения от моя страна. А те касаят всички, защото сградата се намира на видно и оживено място, булевард “Васил Левски” 66, в близост до ул. “Граф Игнатиев”. Ето в какво се състоят:

С една малка “корекция” на завареното положение в идейния проект се променя височината на корниза от 19,8 м на 21,2 м. “Корекцията” е на пръв поглед дребна: вместо лекия парапет от две метални тръби околовръст покривните тераси, се изчертават масивни, с дебелината на носещи, стени. От съществуващите стари чертежи на сградата обаче се вижда, че към бул. “Васил Левски” под корниза от 10 см, няма никаква носеща част, само балкони. Сега върху стария корниз е излят от бетон надзид с височина 1м и върху него е опрян целият покрив. Комини и ВиК шахти се унищожиха или се намали значително техният отвор. Два трегера от новата метална конструкция стъпват върху комини. Тъй като се работи без узаконени работни чертежи, а се правят промени в проекта с цел оптимиране на площта, се натрапва опасението, че натоварването е над допустимото.

Като резултат от тези грешки и от стремежа да се оптимира ивестицията се извършва строеж, който претоварва сградата, променя нейния център на тежестта, излиза с над 2,5 м над регулационните линии и кооперацията се превръща от пет- в осеметажна. Фасадата се обезобразява, Озелененият двор се заличава за сметка на паркинг. А от страна на съкооператорите има гласувано съгласие единствено за преобразуване на таванските помещения в ателие!

Такова досега няма! Съгласие да се строи жилище и озелененият двор да се превърне в паркинг не е давано.

Като завършек на този главозамайващ хаос, арх. Сефан Добрев е заявил, че ще остъкли и новопостроената тераса с площ от 80 м като зимна градина. Аргументът му е добър, “за да се скрие грозния калкан на “Булгартабак”, но се прави капиталният пропуск да се включи в сметката предисторията на кооперацията. Сградата е устояла на бомбардировките, но е имало множество попадения в близост- всички кооперации наоколо са били отчасти или изцяло срутени. От моите родители зная, че в самата сгада на бул. “Васил Левски” № 66 е имало попадения, пробиви и пукнатини. През 2006/2007 г. лично бях свидетел на щетите, причинени от строителната дейност на г-н Ст. Добрев. Подчертано непрофесионалният начин на съба-ряне на старите тераси и тавански помещения подложиха сградата в течение на два месеца на силни трусове и продължителни вибрации. По мнението на специалисти, напуквания в носещите части, ако те не са видими, не могат да се докажат, но не могат и да се изключат. След завършване на строежа сградата ще уляга наново около пет години. Ще се оглеждаме всяка сутрин. София, знаем, се намира в земетръсна област и земетръси не са изключени. Ще се молим Богу да ни праща по-слаби. Но земното притегляне обича да си прави лоши шеги и по-лошото е, че досега То не се остави някому да го подкупи. Май е трудно да се стигне до него и с връзки. Често употребяваната фраза от г-н Стефан Добрев: “Каквото не може да се оправи с пари, се оправя с повече пари!”, няма да помогне. Допустимо ли е да се прави експеримент със сградата и живота ни!?

Архитектурни ценности

Кооперацията, изградена от архитектите Константин А. Джангозов и Радослав Радославов, в оригиналния си вид е включена в документацията на ДОКОМОМО към ЮНЕСКО като пример за модерна архитехтура в София. Сградата е част от ансамбъла на площада. С елегантния и изразителен завършек със заоблени калканни стени, видим по цялата дължина на булевард “Васил Левски” от НДК, тя беше най-изразителната постройка на площада на кръстовището с ул. “Граф Игнатиев”. Сега контурът на площада е нарушен. Заоблените калканни стени са заличени, въпреки твърдението в текста на идейния проект, че ще останат видими. Скандално е не само, че видът на една от най-красивите кооперации на София е обезобразен и площадът с паметника на Патриарх Евтимий е загрозен, но незаконно изграденият надзид и опряната въру него покривна конструкция представляват опасност за живота както за живущите в сградата, така и за минувачите по оживения площад.

Г-н Добрев, Вие рушите една от най-красивите сгради на София! Върнете едно от най-симпатичните лица на София!

Последствията от Вашите действия са ликвидиране на Художествената академия, разрушаване на ансамбъла площад “Александър Невски”, защото Вие не цените и не респектирате ценностите, наследени от предишните поколения. Съвременна архитектура - да, всяко поколение допринася с нови идеи, форми, материали и се вгражда между завареното. Това е изкуство, което Вие не владеете! Недъгавият и напълно незаконен строеж върху сградата на архитектите Джангозов-Радославов на площада с паметника на Патриарх Евтимий е видим за всички. С Вашия проект да застроите парцела на НХА с една чужда по стил, доминираща сграда, в непосредствена близост с катедралата “Св. Александър Невски”, Вие пак ще рушите традиция. Традиция не се купува, тя е без цена. Тя се трупа векове, с усилие на духа. Заглавието, което сте дали на проекта - Национална художествена академия, не отговаря на предвиденото съдържание на сградата, то е само вратичката към парцела в центъра на София и към милионите от Брюксел.

Практиката, да се взимат решения зад зат

ворени врати, да се допускат и толерират незаконни действия е като бумеранг. Лъжата много бързо удря и тези, които я използват, за да стигнат до целта си. Законът е за всички! Той е базата за съжителство между гражданите.

Като последно искам да предупредя софиянци, че докато Столична община, Дирекция “Контрол по строителството”, вземе решение дали да анулира даденото от ДАГ разрешение за строеж, тъй като то съдържа ред погрешни и противоречиви данни, да знаят, че мястото на бул. “Васил Левски” 66 е опасно - с грозотата си и с опасността да се срине старият корниз с натоварения отгоре му стъклен покрив. Засега оттам се изливат само потоци вода при дъжд, а при сняг се срутват снежни лавини.

в. “Дневник”, 6 ноември 2008 година