Да спасим сърцето на София!

Стъклено-бетонният мастодонт с кацналия върху него панорамен ресторант ще стърчи и смазва околните академични здания

Анна Янева

Предстои разрушаване на Националната художествена академия (НХА), въпреки че нейното южно червено здание е архитектурен паметник, а теренът - археологически резерват. Целта на отстрела е заграбване на апетитния й парцел от 6-7 декара и застрояването му не със самостоятелен нов дом на НХА, а с доходоносна полифункционална сграда с неясен статут за собственост. За първи път у нас, в Европа се отнема автономия на държавен университет и му се натрапва бизнес център. Парадоксално е съжителството на Българската художествена академия с панорамен ресторант, кафенета, сладкарници, концертна и изложбена зала, подземен гараж на 2 нива за 500 коли, офиси - 12 от тях обещани за нашите евродепутати и др. търговски обекти, разпръснати в късчета от двора на НХА. Нещо повече! При подобна симбиоза атмосферата в новото здание е като душегубка за академичния дух и традициите на НХА.

Школото, основано само осем години след Освобождението, през 1921 г. прераства в Художествена академия и разполага с три сгради, като две от тях се построяват през 1902 - 1907 г. по разширен проект на утвърдения руски архитект Смирнов. За по-разгърнато строителство обаче нямало пари. Затова едва през 1937 г. Художествената академия се сдобива с изложбена зала, най-красивата на Балканския полуостров, но разрушена при бомбардировките в началото на 1944 г.

Загубата е непоправима. До днес НХА ползва най-старата си постройка за изложбена зала въпреки налегналата я тежка жилищна криза, която комунистическият режим не разреши. Ето защо в началото на 2005 г. с любопитство се възприе съобщението на ректора на академията проф. Божидар Йонов за строеж на нов дом на Националната художествена академия. То съвпадна със слуха за вече издадена от академичния съвет смъртна присъда на сградния комплекс с оглед на разчистването на парцела за строителна площадка.

Последвалото информационно затъмнение засенчи форсираната подготовка на оповестеното оперативно начинание и насочи вниманието към дейността на ректора Йонов и към неговите сподвижници. Точно той организира конкурса за идеен проект на нова сграда НХА и назначи като гарант за безпроблемното му одобрение 13-членно “независимо” жури. Проф. Йонов оглави оценителите, между които са предимно лица близо до властта като арх. Г. Угринов, директор на НИПК, арх. Д. Младенов, КАБ, арх. И. Стани-шев, САБ, арх. Р. Колева, директор на дирекция “Държавни имоти” - МОН, арх. Ст. Янев, заменен от П. Диков като главен архитект на София, ДАГ и от квотата на президента - агентът арх. Н. Карадимов. Всички единодушно, сиреч 100%, гласуват първа премия на проекта на непознатия и без професионална зестра и стаж арх. Стефан Добрев. Дават зелена улица за неговия строеж, засега плануван в началото на 2008 г.

И това съвсем не е всичко! Съгласно клауза от договора спечелилият конкурса ще реализира изпълнението на цялостния инженерно-архитек-турен план. Освен това арх. Ст. Добрев получа-ва извънредно 20 000 лв. и хонорар от 2 млн. лв.

Четвъртата власт обаче се намесва. Конкурсът е опорочен, тъй като е проведен по наредбата за обществени поръчки до 30 милиона лева, докато в действителност той струва 40 млн. лева без ДДС. Извършителят е известен и по този повод и други съпътстващи нередности се депозират сигнали до президента Първанов, кмета на София Бойко Борисов, Министерството на културата, Академичния съвет на НХА, Агенцията за обществени поръчки, Върховната касационна прокуратура. Агенцията за държавна финансова инспекция, Комисията за защита на конкуренцията и Сметната палата. Нито едно от посочените лица и учреждения не е отговорило, въпреки отдавна изтеклите законни срокове.

Резултатите от скандалния конкурс превърнаха неговото полифункционално отроче в ябълка на раздора. Не само защото стъклено-бетонният мастодонт с кацналия върху него панорамен ресторант ще стърчи и смазва околните академични здания, а парламентът ще напомня еднофамилна къща. Проектираната стъклена менажерия е в разрез с контекста на историческия площад и неговото излъчване с градоустройствената доминанта - храмът “Св. Ал. Невски” и старинната черква “Св. София”, дала името на нашата столица. Изобщо това здание като грозна кръпка опростачва най-представителното столично средище. От друга страна, още на книга ябълката на раздора показва дефекти. Тук спада и липсата на информация дали тя ще приюти студентите от разпръснатите специалности на НХА. Според доц. Пламен Вълчев, радетел за спасяването на академията, новите й ателиета са по-ниски и по-светли. При работа с токсичните бои те застрашават здравето на студенти и преподаватели, а изобилната светлина прави природата плоска и нереална за отразяване.

Новият храм на изкуството и неговият бизнес център се явяват гробокопач за Националната художествена академия. Ще бъдат унищожени старите ателиета на основателите на Рисувалното училище Мърквичка, проф. А. Митов или Майстора.

Строителството на скандалния обект ще се реализира с обединените усилия на 4 министерства и на Столичната община. Цялата тази история не е случайна, а завера с детайлно обмислен сценарий, разработен от бизнес китове и акули заради пари, много, много пари. Той се подкрепя и изпълнява от цялостната държавна машина, воглаве с президента на всички българи и целокупния трикоалиционен Министерски съвет на Р. България.

в. “Демокрация”, 14 септември 2007 година