ДА ДОРИСУВАМЕ ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ
Ирина ДИМИТРОВА
Когато чуем думата “рисуване” или “художник”, неминуемо си представяме червената кокетна и същевременно някак си авторитетна сграда на Художествената академия, попила творческия дух на поколения художници. С характерния си архитектурен стил тя хармонира не само с околните сгради на храм-паметника “Св. Ал. Невски”, Народното събрание, Ректората на Софийския университет, Галерията за чуждестранни изкуства, Народната библиотека, “Книжовното дружество”, БАН, а и просто “навява” художественост на душата.
Разбрах, че сега се търсят пътища Академията да бъде разширена и подновена, но като заплаха над артистичното усещане, което се излъчва от сградата и на ул. “Шипка”, тегне проблемът, защитаван упорито от самото ръководство на НХА за нова сграда - една “модерна” постройка, която направо срива това, което досега е било Художествената академия и рязко и неприятно контрастира с целия ансамбъл на центъра, състоящ се от одухотворени от предназначението и архитектурата си сгради, които успокояват погледа на минаващия гражданин с плавните си заоблени линии, куполи, колонади.
За да не се допусне подобно кощунство - сриване на хармонията в центъра на София от реализирането на новия проект, е предложено и друго архитектурно решнеие - проектът на арх. Смирнов от началото на ХХ век, според който новият ансамбъл от постройки е напълно в архитектурния стил на “червената” академия и я допълва, оформяйки комплекс, който с нищо не накърнява околния пейзаж и не дразни окото.
Този проект, защитаван от широк кръг граждани, между които много архитекти и художници, има много предимства: завършва и заключва единна композиция, която попада под закрилата на държавата като групов паметник на архитектурата от национално значение. Отговаря на духовната нагласа и на уникалната природа на художниците, хората, за които е предназначена сградата. Гарантира повече обем и площ за ателиета, а самото изпълнение няма да наруши учебния процес. По този начин се съхраняват и ателиетата по скулптура, графика и живопис в крилото на ул. “Оборище”, възпитателният ефект от което е неоценим. Не на последно място проектът на арх. Смирнов е с цена около четири пъти по-ниска от тази за проекта Добрев. А ние всички сме данъкоплатци, нали?
Нека минем случайно или нарочно там, където Художествената академия, изящна и старинна, и все пак нова, с духа на младите художници, които се обучават в нея, “се бори” да оцелее, да не бъде “задушена” от неподходящото, прекалено претенциозно за това място допълнение. Да хвърлим един поглед и да пожелаем да се рисува и занапред в сграда, където просторните светли ателиета са запаметили опита и таланта на толкова именити творци, вградени в едно хармонично архитектурно решение.
Нека “дорисуваме” центъра на София с фина четка!
в. “Новият Пулс”, брой 4/2008 година