Когато търговците са в храма…
Проф. Пламен ВЪЛЧЕВ
Визуалната съпоставка на двете сгради, едната по проект на арх. Смирнов от 1902 г., другата на арх. Добрев от 2005 г., поставени в контекста на автентичната културно-историческа среда, доминирана от катедралния храм “Св. Ал. Невски”, по безспорен начин изчерпва необходимостта от допълнителна словесна аргументация, за да бъдат защитени достойн-ствата на проекта, който в пълнота покрива изискванията за знакова обвързаност на това сакрално място.
Броят на предимствата на проект, адаптиран към този на Смирнов, без съмнение може дълго да нараства. Без съмнение е и притеснението, което подобна съпоставка предиз-виква у “модерно” мислещите съзаклятници - доскорошният ректор на НХА Божидар Йонов и селектираното от него жури, в което “скромен” член със собствена квота е и самият селекционер.
По-наблюдателните читатели вероятно си задават въпроса: защо и за пл. “Ал. Невски” и в частност Художествената академия гилдията на архитектите не инициира такава масирана акция в медиите, каквато с основание организира в защита на Гранд хотел България?
Отговорът е в състава на журито за нова сграда на НХА, сформирано на принципа “Ей, копеле, тук има едни пари, дай да ги прибереме” - принцип, емблематичен за “бизнес средите”, които Йонов представлява.
Впечатляващ факт е, че сред безпристрастните оценители са предимно лица близки до властта: арх. Г. Угринов - директор на НИПК, проф. арх. Т. Кръстев, д.а.н. - председателстващ Българския национален комитет на ИКОМОС (световна организация за опазване на историческата среда), арх. Ив. Станишев - председател на управителния съвет на САБ, арх. Ст. Янев - главен архитект на София, ДАГ, архитектът-агент Н. Карадимов от квотата на президента, арх. Р. Колева - директор на дирекция “Държавни имоти” към МОН. И за да бъде избегнат медиен конфликт с организираните архитекти в България, както това се случи по казуса “Комплекс България”, предвидливо в журито е включен и арх. Д. Младенов - председател на медийната комисия на Камарата на архитектите. Така трябва да си обясним и тишината като при зачатие, в която мина конкурсът, както и двойнствения стандарт в мнението на оценителите, които умело използват казуистични похвати, за да обличат лъжата в ясните аргументи на истината.
Днешната им съпротива да се обсъжда проекта говори колко “желана” е била публичната дискусия. За тях публиката задължително е некомпетентна, злонамерена, ретроградна. Всъщност в различно свое качество по отношение на конкурса за нова сграда на НХА споменатите лица бяха и са сами за себе си и поръчващи, и съгласуващи, и оценяващи, и утвърждаващи, и разрешаващи фактори. Спокойно може да се допълни и финансиращи - пълна гаранция за безпроблемност по иначе дългата и тежка верига на процедурите.
И все пак правдата изисква, когато сочим ругателите на националната ни памет, най-напред да разобличим членовете на водения от Йонов Академичен съвет, който осъди собствената си светиня - сградата със заветните ателиета, на смърт. Конформистката природа на този елит смазва гласа на художника и у останалите преподаватели. Това доведе и до
безпрецедентното поляризиране в художническата гилдия. Възпитаници на Художествената академия от няколко поколения срещу днешните й галеници. Подвластни на нихилистичния си нагон или обладани от тежненията на делничния битовизъм, последните не си дават сметка за дълбочината от пораженията на тази тяхна безотговорност.
Заченатият в поквара архитектурен проект за нова, доходоносна, полифункционална сграда, с неясен статут за собственост, поради разширените й обществени функции не притеснява преподавателите в Художествената академия. Те допускат да се извърши безпрецедентен в Европа акт, когато едно висше училище предава своята автономност, за да настани в лоното си едрия бизнес.
в. “Седмична поща”, бр. 360/2008 година