Да спасим сърцето на София!

Редакционно

Страстите около новата сграда на Националната художествена академия, в която се предвиждат и офиси на структури на ЕС у нас, за което в. “Арх & Арт борса” първи писа още през януари, все повече се развихрят. Миналата седмица ежедневникът “Стандарт” в два последователни броя разнищва темата. След като проследява хронологично историята с конкурса и внезапно разкритата тайна за новите офиси, вестникът предоставя думата на хора, ангажирани с проблема.

Новата сграда на Художествената академия прилича повече на автогара, отколкото на дом на духа, посочва доц. Пламен Вълчев. Тя дори не е с модерна архитектура. Стъклени сгради като тази отдавна вече не се строят на Запад. Освен че ще наруши излъчването на площада и ще закрие черквата, което е недопустимо, тя не е съобразена с работата на художниците. Ателиетата са по-ниски, отколкото трябва. Това може да навреди на здравето на преподавателите и студентите, защото в боите, с които рисуваме, има много токсични вещества. В нормалните ателиета те се изпаряват високо и не се поглъщат от работещите в стаите. Сградата е и прекалено светла. Това е противопоказано за художниците, защото натурата става плоска. Освен всичко останало тя пак няма да може да събере на едно място всички студенти. Няма как офисите на евдродепутатите да съжителстват с ателиетата по дърворезба например, където се вдига невъобразим шум. Така може да се наложи част от студентите отново да се изнесат в други сгради. Възможно е да има нулеви години и съкращаване на специалности.

Проектът е добър, щом е спечелил конкурс, контрира главният архитект на София Петър Диков. Затова и се състезаваха различните идеи, за да могат специалистите да изберат най-добрата. Те са се произнесли по въпроса. Спечелилият проект е съобразен изцяло с новия общ градоустройствен план на София. Винаги ще има някой, който да не харесва нещо. Царе сме на критиките смята арх. Диков.

Проектът на арх. Стефан Добрев, спечелил първа премия в конкурса, е по задание на самата академия, чийто ректорски съвет е определил предварително сградите за бутане, продължава полемиката в следващия брой на “Стандарт”. Нито едно от старите ателиета, в които са работили Мърквичка и Майстора, няма да бъде засегнато, увери архитект Добрев. Той е получил разрешението си за строеж с пълно единодушие на 13-членната комисия, в която са участвали и представители на Института за паметници на културата.

Въпреки това проектът бе атакуван от много водещи архитекти. Според Бойко Кадинов, зам.-председател на Камарата на архитектите, при издигането на такава сграда ще се загрози центърът на града, защото до нея дори парламентът ще заприлича на “еднофамилна къща”. Опасявам се, че под претекста “грижа за образованието” всъщност се обслужват бизнес интереси, за които държавата дава пари”, допълни той. Според него на всеки следващ етап при строителството архитектът трябва да доказва, че е спазил изискванията и няма да прави нещо различно от възложеното. В момента сградата е спечелила само идеен проект, а строежът може да започне най-рано през 2008 година.

До момента арх. Добрев няма реализиран строеж в България, е друг коз на неговите противници. Той обаче заяви, че е строил във Франция, и се надява скоро да има български проект.

Във форум, регистриран в интернет, архитекти изразиха съмнения, че всъщност излишните помещения в сградата ще се отдават за ателиета и частна дейност, за да печели академията от наеми. Според тях обаче колегата им Добрев не може да бъде обвиняван за това, тъй като зад проекта стои ректорският съвет на НХА. На практика идеята е да се върти частен бизнес с размах, а не да се подобрят условията за възпитаниците на академията, смятат опоненти на стъкления палат. Те питат защо в сградата трябва да има огромни заведения.

“Проектът предвижда да се изгради панорамен ресторант, който ще бъде отдаван под наем”, призна зам.-ректорът на академията доц. Светослав Кокалов. Според него подземният паркинг за 200 коли пък ще улеснява студенти и преподаватели в натоварения трафик по бул. “Левски”.

Това, което се прави напоследък, са изкуствени дебати, взема думата и авторът на проекта арх. Стефан Добрев. Преди две години имаше широко обществено обсъждане и тогава проектът получи подкрепата на широката общественост, не само на архитектите и академията.

Що се отнася до обвинението за офисите, направил съм всичко по поръчка на ректорския съвет и гарантирам, че нито едно от помещенията ми не е предвидено за офис извън академията. Офис помещенията ми са само за нуждите на администрацията. Иначе има проект за подземен паркинг, който е част от заданието.

сложните зони за паркиране. Но заради това няма да се унищожават зелени площи. Пламен Вълчев, който отправя обвиненията към мен, настоява да се довърши сградата по оригиналния проект на арх. Смирнов отпреди 100 години. Само че никъде не съм виждал да се прави сграда по проект от началото на миналия век, след като градските условия са напълно различни. При това Смирнов не е оставил проект, а само една скица, по която нищо не може да се построи, обобщава арх. Добрев.

в. “Арх&Aрт борса”, бр. 15/2007 година